Лятото беше в разгара си. Ангел и Борис решиха да прекарат един месец на къмпинг до едно езеро. Речено сторено. Приготвиха багажа и на другия ден потеглиха.

Когато стигнаха близо до езерото, оставиха караваната близо до пътя, а няколко мили носеха лодката си, докато стигнаха езерото.

Плуваха цял ден и се наслаждаваха на красивата природа и чистия въздух.

Вечерта Ангел реши да отиде до караваната.

– Какво ще правиш там? – попита го Борис. – За тази нощ можем да останем и тук. Нали взехме с нас спалните чували.

– Там има осветление, – каза Ангел, – искам малко да почета.

Почти се бе стъмнило, когато Ангел тръгна. Скоро нищо не се виждаше.

Той се опита да запали кибрит, но той по-скоро му пречеше и той не можеше да се адаптира към светлината.

– Какво да правя? – попита Ангел.

Изведнъж му дойде чудесна идея и той я приложи на практика.

Събу си обувките и чорапите и започна да крачи предпазливо. Така усещаше земята под краката си и бе сигурен кога стъпва на пътеката.

Стъпка по стъпка бавно се придвижваше, като изучаваше терена. Когато усещаше листа под краката си, променяше посоката, докато усетеше земя.

Няколко часа му бяха нужни, за да стигне до караваната. Но поне стигна без проблеми. Търпението и упоритостта му бяха възнаградени.

Малко по-късно, когато вече седеше под лампата в караваната се замисли и откри паралел между Божието водителство и ходенето му в тъмното.

– Краката ми усещаха правилния път, – каза си Ангел, – по същия начин, когато сме се изгубили, можем да продължим напред, само ако връзката ни с Бога не е прекъсната.

Точно, когато сме несигурни и не знаем на къде да тръгнем, Бог ще ни показва правилния път.

Разговаряли двама възрастни вярващи мъже.

– По какво се различава християнската от светската музика? – попитал единият.

Другият се позамислил малко, а след това отговорил:

– Едната действа на душата, а другата на краката….

Вера Петровна Марецкая се препичала на южния плаж. Тя го правела по странен начин.

На женския плаж, където жените сваляли дори и банските си, известната актриса лежала на диван по рокля, представяйки на слънцето само ръцете, краката и лицето си.

Покрай нея минала жената на поета Дудин и ѝ казала:

– Какво правиш, Верочка? Всички са голи, а вие как …

– Аз, скъпа, – въздъхнала Марецкая, – се препичам за моите зрители. Те ме обичат. Аз ще изляза на сцената и хиляди хора ще ахнат заради моето загоряло лице, ръце и крака …. А кой ще види моето изпечено тяло, с изключение на мъжа ми още пет-шест човека. Струва ли си толкова да се старая?

По време на полет, белоглавият орел може да се обърне с краката нагоре и да продължи да лети в такъв вид.

Птицата прибягва до тази маневра по няколко причини.

Например, за използване на ноктите по време на защита от нападение отгоре или просто като ритуал на чифтосване.

Често децата крещят, викат, плачат, когато искат нещо непозволено, защото това работи. Разкрещи се да го чуят в магазина и му купуват играчка. Помята се на пода, тропа с крака и му дават бонбон.

Такива методи на възпитание  в семейството, трябва да се забраняват.

Разбира се на всеки родител му е по-удобно да откупи спокойствието си по някакъв начин от мрънкащото дете. Особено, когато детето ви „представя в не добра светлина“ пред другите.

Ако едно дете чувства, че може да пищи, то ще усъвършенства това умение.

По-добре е да се отнасяме със съчувствие към това, че не можете да изпълните молбата му в момента. Или да намерим достойна алтернатива.

Например, детето ви иска бонбон, но то е алергично към него.  Дайте му червена ябълка. Ако то със силен плач ви откаже, спете го с думите:

– Е, ако ти се прииска ябълка кажи ми и аз ще ти дам.