По крайбрежието на японския град Фукусима са намерени 17 мъртви делфина.

По предварителна информация, бозайниците за загинали поради облъчване с радиация.

Подобен извод е направен от служители на Националния музей на науката след като били отворени мъртвите делфини. При всички загинали животни в белите им дробове се наблюдавал бял налеп.

При анализа на кожата на бозайниците, се е доказало, че делфините са били изложени на радиация, което предизвикало у тях коронарна болест на сърцето.

Според експерти, по-рано в тази част на океана не са забелязани такива заболявания на делфини.

Според чуждестранните медии, заболяването на делфините е резултат от изхвърлените промишлени отпадъци.

Близо до форта Брег в Калифорния се простира „скъпоценнен“ плаж, осеян с чисти „смарагди“ и „диаманти“.

Гледайки на това крайбрежие, човек  има чувството, че то е покрито със скъпоценни камъни: смарагди, тюркоаз, рубини и диаманти …

Но това е просто стъкло.

Морето толкова упорито е работило, че е шлифовало изхвърленото стъкло. Така то се е превърнало в стъклени камъчета.

Днес това удивително място се явява Националния парк Мекерихер.

Водолази са открили най-голямото съкровище от златни монети, близо до средиземноморското крайбрежие на Израел.
Находката съдържа около 2000 златни монети, с общо тегло 9 килограма и предполагаема възраст около 1000 години.
Най-голямото богатство от златни монети са открити в Израел на морското дъно в древното пристанище в Кесария.
Членове на клуб по гмуркане са открили древните монети, когато са се гмуркали край пристанище от римската епоха. Когато случайно попаднали на монетите, те веднага не осъзнали стойността на находката, но когато разбрали, че са от залто, веднага са съобщили на директорът на клуба по гмуркане за археологическото откритие.
Пристигналите експерти са преброили около 2000 монети от различни страни, по-голямата част са били от Близкия Изток и Северна Африка, отнасящи се към 909-1171 г.
Морският археолог Kobi Sharvit предполага, че потъналия кораб е пренасял данъци или е бил търговки.
В Израел са отказали да уточнят паричната стойност на монетите, като са заявили, че откритието „е толкова ценно, че е безценно“.

Домът, в който е подписан Санстефанският мирен договор, вече не съществува. Показва се един остатък от дувар, който сега се намира под малък паркинг в центъра на истанбулския кв. “Йешил кьой”.

Това била руина от дома, където са положени подписите под документа. Тази част се забелязва и на прочутата снимка на румънския придворен военен фотограф, чеха Франц Душек.

На пожълтялата фотография се виждат строени войници пред красива къща. Ако попитате стари цариградски българи, те ще ви кажат, че там е подписан договорът, но тази къща вече не съществува.

Но не в тази къща е подписан договорът. Тази сграда действително има историческа стойност, защото там е бил настанен главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, брат на императора Николай Втори.

Там е бил и неговият щаб. Тази къща е била на Аракел Дадиян, арменец, чието семейство от векове еслужело при турските султани.

Но ето каква е действителната картината, сглобена от спомените на тримата съвременници на станалото в Сан Стефано. Великият княз Николай Николаевич и свитата му пристигат в Сан Стефано на 12 февруари 1878 г.

Търсят представителна къща и отсядат в дома на Аракел Дадиян. Той е арменец, макар че Заур Магриев твърди, че е грузинец от Мингрелското княжество, чиито велики князе са носили името Дадияни.

За граф Игнатиев и останалите се търси друга къща. В нея са протекали сложните преговори с турците. В къщата е трябвало да има условия за работа, маси, столове, пособия за писане.

Нещо, което не се е намирало във всеки турски дом през тези години. Така стигат до къщата на някоя си г-жа Нериман. Тя е била на крайбрежието, на по-малко от километър от конака на Аракел Дадиян.

Тази къща е интересната за нас, българите. В нея на 19 февруари е подписан договорът. В мемоарите си граф Игнатиев разказва как мудните преговори най-накрая приключили.

През целия ден князът настоявал да бързат и да подпишат договора точно на този ден, когато в Русия честват годишнината от възкачването на императора, неговия брат, на престола.

“Най-после, едва в 6 следобед договорът можа да бъде подписан”, пише граф Игнатиев. Подписите са положени и той яхва коня си, за да отиде и да докладва на великия княз. Той го чака на площада пред къщата на Дадиян, където се разиграва сърцераздирателната сцена.

Трудно е да се определи мястото, където е била къщата на Нериман. Морето се е отдръпнало назад. Там сега има красив крайбрежен парк.

Монтажът на Никарагуанския канал, който ще свързва Атлантическия и Тихия океан, ще започне на 22 декември с изграждането на дълбоководно пристанище на територията на тихоокеанското крайбрежие в южния департамент Ривас.
В пристанището на Бритас ще започне началния етап за реализацията на проекта. След приключване на този етап ще се изпрати необходимата техника за изграждане на канала, общата стойност на който е 50 милиарда щатски долара.
Както е заявил представител на хонконгската компания HK  Canal Nicaragua Canal Development Investment, която е изпълнител на грандиозния проект, изграждането на канала няма да засегне крайбрежната фауната на Никарагуа, нито неговите туристически центрове. Според него, шлюзите в Бритас ще бъдат разположени на 7 км от брега на централноамериканската република и през тях ще премине моста, който ще обеспечи напълно транспорта на Панамериканскара магистрала, която ще свързва Никарагуа със съседна Коста Рика.
В същото време, проектът предвижда прочистване на езерото Никарагуа, през водите на които ще преминава канала. Предполага се, че изкопаната земя и утайката ще се използва като тор за 26 хил. дка земеделска земя за създаване на два изкуствени острови на територията на огромния водоем..
Като част от проекта ще бъде гарантирана защитата на биологичното разнообразие край границата с Коста Рика. Според проектантите, изграждането на канала трябва да „гарантира минимална загуба в социалната сфера и в сферата на опазването на околната среда“.
Очаква се строителството на междуокеанския канал в Никарагуа да отнеме пет години, а в рамките на изпълнението му ще създадат 50 хиляди работни места. Още 200 хиляди хора да си намерят работа след приключване на проекта, по време на изграждането на допълнителната инфраструктура – магистрали, пристанища, летища и туристически комплекси.
Дължината на канала ще бъде 278 километра. Той ще свързва тихоокеанското крайбрежие на Никарагуа с границите на Карибско море.
Предполага се, че ширината водната артерия ще бъде 230-520 м, а дълбочината му ще стига до 30 м. Никарагуанският канал ще осигурява преминаването на 5100 кораби годишно с голяма водоизместимост. Пътят от Тихия океан до Атлантическия океан ще се изминава за 30 часа.
Две пристанища, които трябва да бъдат изградени на Тихия и Атлантическия бряг на Никарагуа, ще бъде в състояние изпращат по междуокеанския път 2,8 милиона тона товари годишно.