Още от времето на Клеопатра огъня е бил използван като инструмент на фризьора, например, за скъсяване на косата.
Доста популярно е „подстригването с огън“ и сега. Установено е, че огънят укрепва косата, а също предпазва от пречупване на косъма.
Тази древната традиция е възродил японецът Хасегава, превръщайки се в първия «огнен подстригвач» специалист. През 1976 г. той малко е шокирал своите клиенти, като започнал да подстригват с метален гребен и газова горелка.
Хасегава твърди, че огнената прическа може да се справи с проблема на разцепените краища на косъма, тъй като огънят просто ги „запоява“.
Но има един по-екстремен начин за огнена прическа. Вместо огън се използвате две напоени със спирт китайски пръчици, които запалват специален кичур коса. Въпреки това, той трябва да отговаря на едно условие, дължина на косата трябва да бъде не по-малъка от 35 сантиметра, в противен случай специалистът няма време да ги изгаси.
Трудно е да си представим това, но трябва да имаме доста голямо доверие във фризьора, за да му позволим да подпали собствената ни коса.
Красотата изисква жертви.

Това се случило в една тропическа страна. Дъщеря се оплакала на майка си, че мъжа й изневерява. Майка й  казала:
– Това  е поправимо. Иди ми донеси три косъма от мустаците на тигър.
– Какво ти става, мамо, да не си полудяла! – уплашила се не на шега дъщерята.
– Опитай все пак. Жената трябва да може всичко.
Замислила се дъщерята. Заклала овца, взела едно голямо парче от нея и тръгнала към гората.
Седнала и зачакала. Появил се тигърът и разярен се втурнал към нея. Тя му хвърлила месото и побегнала.
На другия ден пак дошла и отново тигърът се хвърлил върху нея. Тя отново му подхвърлила месото, но не избягала, а го гледала как яде.
На третия ден виждайки месото, тигърът радостно замахал с опашка, изглежда, той чакал жената. И той ял направо от ръцете й донесеното месо.
На четвъртия ден тигърът радостно затичал към жената, изял месото и положил глава на коленете й. Успокоен блажено задремал. В този момент жената отскубнала три косъма от мустаците му и ги занесла на майка си.
– Е, – казала старата жена, – ти успя да укротиш този хищен звяр. Сега иди и укроти мъжа си.

Първите проби на прозрачна хартия успяхa да получaт японските компании Oji Holdings и Mitsubishi Chemical Corp.
Външно получените образци по нищо не се отличават от прозрачните полиетиленови плака. Основната разлика е в състава. Прозрачна хартия е получена от нано целулозни влакна с дебелина само една 20-хилядна част от човешкия косъм. Книгата е лека, гъвкава, екологична, тъй като е лесно да се обработва и не вреди на околната среда.
Разработчиците се надяват, че техният продукт ще замени стъклото на преносимите компютри. В бъдеще това ще отвори пътя за гъвкави таблетки, екрани и дисплеи, които ще използват свойството на хартията да се навива на руло и да се складира като вестникарска хартия.
Масата на най-тънкият опитен лист е 8 грама на квадратен метър, а плътността му е 85 грама на квадратен метър.
Двете компании ще разполагат с три години, за да започне производството на прозрачна хартия.

Екип от изследователи от Университета на Пенсилвания е създал гъвкави влакна, базирани на силиций, които имат фотоелектрични свойства. Дебелината на влакното е по-тънка от човешки косъм. От тях, може да се създаде материя, която ще функционира като една слънчева клетка.
От тези влакна могат да се правят дрехи, които да зареждат преносима електроника.
До сега специалистите са получавали влакна с дължина 1 метър. Новата технология дава възможност да се направят влакна с дължина 10 метра.
Слънчеви батерии направени от такива влакна са гъвкави и няма да зависят от това, от коя страна падат слънчевите лъчи.
По-раншна разработка в тази насока бе използването на кръгли фотоелементи, вшити в тъканта.

Пациентите в медицинските заведения, независимо дали са възрастни или деца, не обичат инжекциите, защото придизвикват болка.
Изобретателят от Великобритания Оливър Блекуел обещава да ни избави от болката. Неговото решение е игла за спринцовка с обезболяващ ефект.
Оливър е разработила спринцовка с двойно действие и две игли. Първата игла е тънка като косъм и служи за въвеждане под кожата на обезболяващи вещества и локална анестезиа на мястото на инжектирането. Чрез втората игла се доставя лекарствения препарат в тялото. Тъй като мястото за инжектирането е подготвено от първата игла, то на пациента-страдалед се обещава минимален дискомфорт от инжекцията.
Авторът очаква неговата игла с обезболяващ ефект да се хареса на лекари и пациенти.
Оливър Блекуел е индустриален дизайнер. Обхватът на неговите интереси е широк, от дизайна на селскостопански машини до медицински изделия. Уважаваният изобретател е победител на конкурса „Дизайнер на годината – 2009“. Той не разчита само на новия подход за разрешаване на проблема, но се консултира и с експерти. В случая със инжекцията без болка негови съавтори са професионални лекари.