С какво право ние ставаме „царско свещенство“? По правото на Изкуплението. Готови ли сме безвъзвратно да забравим за себе си и да се молим за другите?

Постоянното копаене в себе си, непрекъснатата проверка, дали сме това, което трябва да бъдем, поражда егоизъм и нездравословно състояние, което няма нищо общо с обикновеното и духовно здраве на едно дете на Бога.

Докато ние нямаме правилните отношения с Бога, ще висим на косъм и от време на време ще се радваме:

„Каква велика победа спечелих“.

Такъв живот нищо не говори за чудото на Изкуплението.

Ние трябва да се отправим на път с безразсъдна вяра, че изкуплението е завършено окончателно и сега няма нужда да се тревожим за себе си. Трябва да започнем да правим това , което ни съветва Христос да правим.

Колко време ще отнеме на Бога, за да ни освободи от пагубните привички, да мислим за себе си?

Трябва да престанем да се учудваме на това, което Бог може да ни каже за самите нас.

Има само едно място, където можем да бъдем праведни – в Христос. И ако сме на това място ние трябва да служим  чрез изливане на молитви за другите.

Наоколо беше тъмно. Дора се събуди, но не можа да определи, колко точно е часът. Усети, че съпругът ѝ, който спеше до нея, странно хрипти, сякаш се даваше и не му стигаше въздух.

Бързо светна лампата и се разтрепера. Наистина Дони се давеше, а от устата му течеше кръв. На възглавницата му се бе образувало малко червено петно.

Протегна ръка към телефона и набра Бърза помощ:

– Ало мъжът ми се дави …..от устата му тече кръв….Иван ….Вазов ….. 18.

– Тръгваме веднага, – отзоваха се веднага отсреща.

Дора имаше чувство, че мъжът ѝ си отиваше. Едва успя да го обърне на една страна, както бе чувала, че се прави в такива случаи. Очите му бяха отворени, но върху тях имаше бяла пелена.

Тя хвана ръката му и хлипайки започна:

– Господи, притеснена и уплашена съм…… Не знам какво да правя, докато дойде линейката, – силен плач разтърси тялото ѝ. – Господи, ако той сега умре и не отиде при Теб ….. все още не е готов, ….. има нещо, което не е простил ….. изповядал ……, върни го, дай му живот, за да се поправи.

Тя плачеше и тъжно го гледаше.

Изведнъж пелената от очите му падна. Дони гледаше право във нея.

– Какво се е случило? – попита той. – Защо плачеш?

Тя го прегърна силно и се разрида. Между хлипанията ѝ се долавяше:

– Благодаря ти, Господи…… Ти си чудесен…. Няма друг… като Теб.

Скоро пристигна и лекарят. Той прегледа Дони. Премери кръвното му и с апарата от линейката му направи кардиограма.

– На косъм е бил, – каза докторът, като погледна разплаканата жена. – Цяло чудо е, че още е жив след това, което е преживял.

После той дълго обяснява на Дора с медицински термини, какво е станало със съпруга ѝ.

Тя нищо не разбра от разясненията му, но едно знаеше, че мъжът ѝ умираше, но не беше готов още да си отиде и Бог го бе върнал обратно. Дал му бе втори шанс, за да се поправи.

94 годишната еврейка разказва за оцеляването си в няколко нацистки лагера по време на Холокоста.

Laura Раск е била номер 79564. Тя е станала свидетел на това, как много хора били отведени до „сградата с душовете“ в Биркенау.

Не мина много време преди да я извикат. Тя бе ескортирана до мястото на предстоящата ѝ гибел.

– Затворник 79564, – някой се провикна по високоговорителя.

Тъй като Laura Раск бе третирана като политически затворник, бе спечелила временна отсрочка преди смъртта си.

Разпитваха я във връзка с бягството ѝ от Peterswaldau. Служителите на SS изглеждаха впечатлени от смелостта и куража ѝ.

Достигна се и до съдбоносния въпрос:

– Харесва ли ти в Аушвиц?

Тя разбра, че животът ѝ висеше на косъм и че всичко зависеше от отговора ѝ:

– Не мога да се оплача, – отговори Laura Раск.

Има ли нещо материално, което сте срещали и е толкова съвършено, че не се нуждае от подобрение?

Огледайте се! Например, вземете облеклото на някой, композиция със цветя, цвета и яснотата на телевизионната картина, качеството на певчески глас, каквото и да е. Вярвам, че винаги ще можете да намерите начин, по който тези неща можете да ги подобрите.

Пътувах и ми направиха впечатление мръсните, стари и ръждясали релси. Мисля, че могат да се намерят много средства и методи, чрез които те могат да изглеждат по-добре.

Веднъж попаднах на млад чернокож мъж. Косата му бе ситно къдрава. Изглеждаше идеална и не намирах причина, за да я направя по-хубава. Започнах да се паникьосвам. Нима това е съвършена прическа, в която не мога да открия нито един недостатък?

Тогава забелязах няколко сиви петна по главата му. Изпитах облекчение. Все пак тази прическа не беше идеална. Вгледах се по-внимателно и открих няколко по-дълги косъма, които не съответстваха на останалите. Колкото повече го оглеждах, толкова повече „непослушни“ косми откривах.

Следователно всеки стандарт за съвършенство не съответства на реалността. Тогава защо да не се откажем от него? Ще бъдем губещи, ако оценяваме действията си според някакъв идеален образец, който никога не можем да достигнем. Има ли смисъл да се наказваме по този начин?

Истинските произведения на изкуството не винаги са разбираеми за всеки.

Съществуват наистина невероятни, удивителни и странни произведения на майстори, който се харесват на публиката.

Ето и едно от странните произведения на изкуството, с което искам да ви запозная днес.

Някога виждали ли сте лист направен от човешки косъм?

Шереос Джанин създава такива предмети, използвайки човешки косъм, като шие, усуква и ги свързва заедно.

За да свърже косъмчетата, Джанин използва водоразтворими материали.