В Япония и Южна Корея на 14 февруари празнуват празник различен от този, които се отбелязва в западните страни.
На този ден само жените правят подаръци на мъжете, в повечето случаи това е шоколад.
През 1980 г. асоциацията на сладкарите в Япония успешно стартирала нов празник на 14 март, така наречения „Бял ден“, когато жените очакват подаръци от мъжете, които трябва да са по-цени от получените предния месец.
В допълнение към тази дата корейците измислили „Черен ден“ – 14 април, когато никой на никого не подарява подарък, но хората отиват на ресторант и ядат черна юфка в знак на траур за самотата си.

Наркотикът первитин, производно на метамфетамин, широко се е използвал за стимулиране на войниците от Вермахта.
Тези таблетки официално са влизали в дажбата на летците и танкистите.
Употребявали го и цивилни лица. Продавали се шоколадови бонбони с плънка от первитин. Впоследствие Министерството на здравеопазването е признало неговата опасност и е забранило производството му.
Фармацевтите, които са създали первитина след войната са изпратени в САЩ и са участвали в създаването на лекарства, които са били използвани за армията на САЩ, изпратена в Корея и Виетнам.

На границата между Северна и Южна Корея се намира демилитаризирана зона с широчина 4 километра.
В един участък от тази зона е разположена конферентна зала.
В нея стават официалните преговори между делегатите на двете държави.
Страните преговарят на маса по средата, на която минава границата.
Така никоя от двете страни не нахлува в територията на своите съседи.

При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.

Един слон е живял 5 години в зоопарка, без своите събратя.Там той е научил няколко корейски думи, за да общува с хората.
Австрийски биолози от университета във Виена се установили, че азиатски слон, който живее в зоологическата градина в Южна Корея, се е научил да казва няколко корейски думи.
Фактът, че някои азиатски и африкански слонове могат да имитират звуците на човешката реч не е ново. Изследователи решили да проверят дали слона Каушик, живеещ в зоопарка Еверленд в корейския град Йонъин, може наистина да говори.
За тази цел те направили 47 аудиозаписа на „говор“ на слона и дали на доброволци да прослушат записите, без да им казват кой говори. Те различили ясно пет корейски думи:аньонг «здравей», анйя «седни», анийя «не», нуо «легни» и чоах «добре».
Механизмът за пораждане на звуковете при слона и човека е различен. За да говори Каушик с човешко същество си слага хобота в устатата. Той играе ролята на устни. Така слона можел да произнася, както гласни така и съгласни звукове, но първите му се отдавали по-добре.
Компютърния анализ показал, че речта на Каушик е по-близка до човешката, отколкото до тази на слоновете. Учените обясняват с това, че слона е живял сам и е контактувал само с хора. Това е период, когато слона се е оформял и е бил особено предразположен към обучение.
Наскоро бе публикувана статия, в която се разказваше, че американски биолог е открил „говорещ“  бял кит в аквариума на Калифорния. Имало е съобщение, че азиатски слон от казахстанския зоопарк също е говорел няколко думи на руски и няколко на казахски език.