Дичо много обичаше корабите. когато идваше на гости на дядо си си представяше, че голямата входна врата и антрето са кораб. И играта започваше.

Вдигаше щорите, за него това бяха платната на кораба.. След това се заемаше с парцала, за да почисти „палубата“. После с маркуча в градината „хвърляше котва“.

Една сутрин дядо му предложи:

– Дичо, хайде да се разходим из квартала.

Внукът подскочи радостно и хвана дядо си за ръка:

– Да вървим тогава, дядо!

По време на разходката Дичо забеляза нещо да блести на земята и извика:

– Котва, котва!

Дядо му се вгледа в предмета, който държеше внука му.

– Това е кръст, а не котва, – поправи го възрастния човек.

Но Дичо продължи настоятелно да вика:

– Котва е! Виж, котва е ….

По-късно през деня дядото се замисли над настояването на внука си, че кръстът е котва.

Тогава си спомни за една песен, в която се пееше: „Имаме котва, която пази душите ни, здрава котва в бурно море, привързана към Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

– Явно и двамата с Дичо сме прави, – каза си старецът. – Сигурността на спасението, чийто знак е кръста, е закотвена в Христовата любов и благодат.

Той издигна ръце и се помоли:

– Небесни Отче, в живота много неща ни откриват твоето присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към теб. Амин.

Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.

За измерване на много дълбоки части на океана, учените използват сонди бомби.

В падините на морските дълбини се хвърля динамит и от борда на кораб се записва ехото, което дава възможност на учените да оценят дълбочината.

Докато някои учени подлагат на съмнение точността на подобен метод, ако се разгледат приблизителните резултати, те са доста впечатляващи.

До днес, освен Марианската падина, са известни още 4 други свръх дълбоки падини, чиято дълбочина е повече от 10 хиляди метра: Кермадек, Курило-Камчатска, Филипинска и Тонга. Всички те се намират в западната част на Тихия океан.

Съгласно скандинавската митология, в Рагнарок армията на йотуните се отправила да се бие с боговете асами на Наглафар – кораб построен от ноктите на мъртъвци.

По тази причина у викингите се появил обичай да отрязват и изгарят ноктите на покойника, за да предотвратя построяването на Наглафар.

Смята се, че корабът от нокти е прекалено тежък, за да се задържи на повърхността
В Рагнарог ще има тригодишна зима, когато морето ще замръзне и Наглафар ще се движи по леда, като на шейна.

През 18 и началото на 19 век на корабите на Кралския военноморски флот на Великобритания били зачислени, така наречените „вдовици на моряци“. Те били съпруги на загинали членове на екипажа. На тях продължавало да се изплаща заплата на загиналия моряк.

Тази мярка била въведена като социална гаранция, че наемайки се на служба във военноморския флот, вместо в търговския флот, моряците знаели, че техните семейства няма да останат в бедност, ако те умрат.

Количеството на „мъртвите души“ варирало съразмерно с големината на плавателния съд и можело да се достигнат до 18 човека на кораб от първи ранг.

Милите животни, които са станали преобрази на прекрасните русалки от митовете и легендите, страдат от бракониери, замърсяване на водата и унищожаването на водораслите. Понякога морските крави се сблъскват с кораби и умират.

В природата са останали 120 хиляди екземпляра от този вид животни. Цифрата може да ви изглежда голяма, но ако отчетете гигантския ареал, където живеят, тя съвсем не е така голяма.

Само човек може да помогне на морските крави да оцелеят. Единствено трябва да се запази и възстанови популацията на тропическите водорасли. Такива проекти вече са стартирали в Индонезия, Мадагаскар, Малайзия, Мозамбик, Соломоновите острови, Шри Ланка, Източен Тимор и Вануату.

За един ден една морска крава изяжда по 45 кг водорасли. Те „пасат“ близо до брега на не повече от 20 метра дълбочина. Именно тази зона е най-много замърсена от човешката дейност.

Освен водорасли морските крави не ядат друго, така че ако загинат водораслите, ще загънат и морските крави.