Автономните електрически лодки ще започнат да се движат в южната част на страната до края на 2018 г.

Над проектът работят химическия концерн  Yara и компанията Kongsberg Group. Перспективата за електрически безпилотен товарен кораб незабавно доведе Норвегия до лидерите на „умното“ корабостроене в света.

Според плановете на разработчиците, до края на 2018 г. първите автономни съдове с торове ще започнат да се движат между пристанищата на Пошгрюн и Бревик в южната част на страната.  Разстоянието все още е смешно: няколко десетки морски мили.

Но по този маршрут известните революционни разработки на Kongsberg ще установят най-новото си навигационно оборудване – радари, фарове, камери и сензори, които ще водят „интелигентен“ контейнерен кораб по водата, както по релси.

Очаква се първите кораби да струват три пъти повече от обичайното, но тяхното съдържание ще бъде десет пъти по-евтино.

Въздухът около него също ще бъде по-чист: един електроход Yara Birkeland ще замени 40 000 дизелови камиона годишно.

След 2020 г., когато оборудването ще бъде подложено на изчерпателно тестване и най-вече ще бъде разработена правната рамка за автономното корабоплаване, нищо няма да попречи на норвежките компании да обхванат цялото крайбрежие на страната, а защо не и цяла Европа.

Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

В Атлантически океан се разрази буря. Корабът се блъскаше във вълните, като безпомощна треска.

Хората се ужасиха. Всички очакваха най-лошото.

Един от  пътниците започна да вика:

– Господи, спаси кораба! Господи, корабът потъва, той скоро ще се разхвърчи на трески. Спаси го!

Някой го побутнал по рамото и се чул разгневен глас:

– Защо вдигаш такъв шум? Твой ли е корабът или какво?

Това е първата в света структура предназначена да се придвижват кораби от едно ниво на друго.

Свързва каналите на Форд Клайд и Юнион. Това съоръжение е кръстено на съседния град Фолкърк, който се намира в централната част на Шотландия.

Тържествено е открит от кралица Елизабет II през 2002 г.

Този своеобразен „асансьор“ изпълнява функциите на шлюз и премества плавателните съдове от канала Форд Клайд в канал Юнион. Разликата във височината между тях е 24 метра.

От противоположната страна на колелетата се намират вдлъбнатини, напълнени с вода, в които плават плавателните съдове. Вдлъбнатините се въртят със същата скорост, както и самото колело, но в обратна посока.

Колелото се обръща на 180 градуса, като премества плавателния съд от най-високото ниво на най-ниското. Това става само за няколко минути.

До това време, когато американците започнали да използват космическите кораби много пъти, капсулите с астронавтите се спускали с парашут директно в океана, а след това ги търсели с помощта на кораби и хеликоптери.

Нужно било да се намери в огромния океан малката капсула с астронавтите, да се издигне в хеликоптера и да се достави на кораб цяла и невредима.

Колко много тази операция прилича на нашето спасение. Бог кръжи над огромния свят, опитвайки се да извади от бездната греховните безсмъртни души, докато те не изпаднат в ада.

Той хвърля спасителното въже за всеки, който е в опасност. Някои хваща въжето на Божията милост и искрено приемат дара на Неговия Син Исус Христос. Бог внимателно ги дърпа и ги доставя на небето непокътнати.

Но някои не искат да се държат за въжето, отхвърлят го настрани, мислейки че не са в опасност, че могат да се справят напълно сами.

И те загиват, не защото Бог ги отхвърля, а защото те сами отхвърлят Бога.