Един пътник, пътуващ на борда на кораба, видял безброй малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той се обърнал към кормчията:
– Господине, как успявате да минете сред толкова много скали? Вие навярно знаете всеки камък тук, за да го избягвате!?
– Не, – казал кормчията, – къде са камъните не знам, но знам най-дълбоките места, през които мога да прокарам кораба.
Наистина, защо му е на един пътешественик да знае всичко наоколо, за него е важно да знае добре своя път.
Християните няма да пострадат, ако не се вглеждат в „камъните“ около себе си, а знаят волята на Бога и я изпълняват.
Ако хората са нещастни, те самите са виновни за това, защото не са съгласували живота си с волята на Твореца.
Не можеш едновремено да изпълниш своите намерения и тези на Бога. Ако изпълниш своите желания, тези на Бога се оскверняват и стават ненужни.
Главната цел на християнина е да познае Божията воля и да я изпълни. Никога не се страхувайте да се предадеш на разположение на Неговата воля.

Водолази са открили най-голямото съкровище от златни монети, близо до средиземноморското крайбрежие на Израел.
Находката съдържа около 2000 златни монети, с общо тегло 9 килограма и предполагаема възраст около 1000 години.
Най-голямото богатство от златни монети са открити в Израел на морското дъно в древното пристанище в Кесария.
Членове на клуб по гмуркане са открили древните монети, когато са се гмуркали край пристанище от римската епоха. Когато случайно попаднали на монетите, те веднага не осъзнали стойността на находката, но когато разбрали, че са от залто, веднага са съобщили на директорът на клуба по гмуркане за археологическото откритие.
Пристигналите експерти са преброили около 2000 монети от различни страни, по-голямата част са били от Близкия Изток и Северна Африка, отнасящи се към 909-1171 г.
Морският археолог Kobi Sharvit предполага, че потъналия кораб е пренасял данъци или е бил търговки.
В Израел са отказали да уточнят паричната стойност на монетите, като са заявили, че откритието „е толкова ценно, че е безценно“.

Учени от университета в Портсмут са установили, че най-силният биологичен материал са зъбите на мида.
Мидите използват език, покрит с малки зъби. С тях те изстъргват храната от скалите и ги преместват в устата си. Заедно с храната мидите поглъщат и каменен прах.
Зъбите на мидите се състоят от минерално протеинов композит. Този композиционен материал е устойчив и силен не само между всички природни материали, но и от повечето изкуствено създадените от човека.
Зъбите са съставени от малки влакна от желязна руда, преминаващи през протеинова основа по специфичен начин, съединявайки се помежду си.
Според учените, това откритие ще помогне за подобряване на изкуствените материали, използвани при строителството на самолети, коли, кораби и дори при производството на уплътнения.
За да определят здравината на зъбите, учените им придали форма на на пясъчен часовник. Прикрепили краищата му към лостовете на атомен часовник и започнали да ги „разтягат“, докато зъбите не се счупили  на най-тънкото място. Централната част на пробата е 100 пъти по-тънки от човешки косъм.
Експериментът показал, че силата на материала е около 5 гигапаскала, това е много повече, отколкото при различните видове коприна, които до сега са държали рекорда за якост сред естествените материали.
Трябва да припомня, че  канадски учени скоро бяха изобретили чаша, която се деформира при падане, но не се чупи. Изобретателите, за да направят това, са били вдъхновени от морските миди. Изследвайте структурата на черупките им, учените са успели да увеличат здравината на стъкло 200 пъти.

Миналата година, на Земята буквално е паднал дъжд от космически отломки. Повече от 600 фрагменти от ракети, сателити и други космически кораби са се устремили към повърхността на Земята през 2014 г., но са изгорели в атмосферата изцяло или частично.
Падналите космическите отпадъци през изминалата година са били много повече, отколкото преди. Това е обусловено от слънчевата активност, която е повдигнала границата на земната атмосфера, което от своя страна провокира падането на отломки, които са останали в ниските орбити. Такова изобилие падащи отломки, учените все още не са виждали.
Според американски експерти, общата маса на падналия „метален дъжд“ превишена 100 тона. Експертите не уточняват колко отломки от космоса достига Земята, нали жертвите от падащите отломки няма.
В НАСА казват, че благодарение на този „дъжд“ космосът е станал много по-чист. Независимо от това, че общата маса остарели вече сателити и фрагменти от носители, въртящи се в орбита през последните 10 години се е увеличила значително, от 5 хиляди до 6,7 хиляди тона.

Специалисти от политехническия университет Виргиния и университета Карнеги-Мелон са представили робот наречен SAFFiR – Shipboard Autonomous Firefighting Robot. Той е предназначен за гасене на пожари на кораб.
Роботът може да ходи по неравна повърхност, да индетифицира риска от пожар, да го гаси и да държи в ръката си пожарникарската цев.
Двукракият SAFFiR е висок 177 см. Тежи около 65 кг.
Роботът е оборудван с инфрачервени сензори и търсач с лазерен диапазон. Роботът е в състояние да работи автономно, но ако е необходимо, операторът може да го управлява от разстояние.