Надежда Кошкарова намерила в кофата за боклук щраус. Птиците в контейнера били две, но само една от тях била жива.
Надежда увила животното и го занесла на терасата си. Предложила му хляб и вода. Тя се тревожила много за бъдещето на щрауса.
В полицията посъветвали момичето да се обърне към зоопарка, но там не се съгласили да приемат три месечния щраус. Въпреки това, малкото решили да приемат в зоопарка намиращ се на територията на конен клуб.
След прегледа специалисти са казали, че животното не се чувства много добре, възможно е да е замръзнало. Ако щраусчето преодолее преживяното, ще остане да живее в приелият го зоопарк.
Как щрауса се е оказал в кофата за боклук и колко време е бил там, никой не знае. Една от версиите, че двете птици са изхвърлени от ресторант, в който се предлагат деликатеси от животни, а други твърдят, че това може да е дело на животновъди.

Експерти от Европейската космическа агенция ESA са създали и тествали капсула можеща да се върне на Земята с образци от марсианската почва и въздуха.
Надеждният, многофункционален контейнер е важна връзка в дълга верига от етапи на безпилотни мисии, които ще вземат проби от почвата и въздуха на Марс и ще се изпращат до Земята.
Контейнерът представлява 23 сантиметрова сфера с тегло 5 кг, изработена от здрави сплави. Той ще съхранява образците в идеално състояние по време на цялата мисия. Ще поддържа температура минус десет градуса Целзий и ще има пълна херметичност.
Мисията ще бъде безпрецедентно трудна. Първоначално контейнерът за образците ще се приземи на повърхността на Марс близо до марсохода, който ще го натовари с най–интересните образци.
Следващата стъпка ще бъде изходното устройство с контейнера се изведе в орбитата на Марс, където след няколко дни ще се прикачи към орбитален апарат. За да се опрости процеса на сближение, контейнерът ще бъде снабден с радиомаяк и лазарен радар.  Преди изпращане на Земята, контейнерът се поставя в друга, по-голяма, защитена затворена кутия, която ще бъде изпратена в атмосферата на Земята.
Тъй като е налице възможността, марсианските проби да съдържат живи организми, контейнерът ще има възможно най-висока защита от разхерметизиране, за предотвратяване на контакт на пробите с биосферата на Земята.
Слизане в атмосферата на Земята също ще бъде трудно. В ESA вярват , че парашутите не са надеждни за кацане, така че  контейнера с пробите трябва да премине на аварийно кацане, т.е. падне с голяма скорост. Намаляване на скоростта на капсулата  ще става с топлинен аеродинамичен екран.

Трудно можете да намерите човек, който не обича диня. Сочни и сладки, те са отлично спасение от знойния пек. Всеки си мечтае да си отгледа сам диня. За целта е необходим определен климат. В някои части дините изобщо не растат или стават съвсем малки.

Представете си, че имате малка леха и всички необходими условия за отглеждане на дини. Но ние няма да отгледаме обикновена диня, а такава с квадратна форма.

Всичко, от което се нуждаем са семена и специална квадратна форма, за предпочитане изработена от пластмаса. Е трябва и много вода.

Ако мястото не е подходящо за отглеждане на бостан, намерете си такъв сорт, който добре да вирее на него.

Пластмасовата форма не трябва да надвишава 20Х20 сантиметра. В случая трябва да се осигури добра вентилация на въздуха и достъп на слънчевите лъчи, за да узрее динята добре. От тук следа, че на пластмасата не подхожда тъмен цвят. Желателно е формата да е здрава, за да противодейства на растежа в нежелателна посока. Най-добре е вашият контейнер да бъде от няколко съставни части, които лесно могат да се разглобяват. Това ще ви улесни, да го използвате и следващата година. Не забравяйте, че в горната част трябва да има отвор за дръжката на динята.

Първо си направете разсад от семената. Когато на растението се появят първите 4-6 листа, можете да го присадите, където няма сенчести дървета. Земята предварително трябва да се натори.

Отглеждането на дините е просто. Трябва да ги поливате често с вода и да ги покривате,ако нощите при вас са студени. Когато динята стане колкото топка за тенис, трябва да се премести в по-рано приготвената форма. В тази форма можете да слагате и други плодове. Всичко зависи от вашата фантазия!

Чистоплътността е един от показателите на нашата цивилизация. Ако преди няколко стотин години, редовното пране и миене са се разглежда като привилегия или прищявка, то днес човек да ходи с непрани дрехи е неприлично.
Защо да перем дрехите си използвайки предимно химически препарати? Не може ли без това?
Лиза Мари Бенгтсон завършила едва вчера, а сега дизайнер сериозно се е замислила над тези въпроси. Това довело до създаване на „Bye Bye Laundry“ или „Довиждане пералня“.
Новото въведение включва вместо миещи препарати и автоматични перални обикновени закачалки за дрехи. Вместо редовно пране на дрехи в пералнята, изразходвайки средства и време, Лиза препоръчва да ги държите между периодите на интензивно използване в специални стелажи, съчетани с контейнер, пълен с активен въглен адсорбент. Според дизайнерът, свежи дрехи могат да бъдат поддържани, ако ги спасите от характерен мирис, натрупани по време на носенето.
Всяка дизайнерска закачалка се състои от телена закачалка и дървена основа, на която се закача стъклена камера. В нея се намира активен въглен специално обработен с кислород, за да увеличи порьозността и възможността за улавяне на миризмите.
Ако няколко дена дреха се държи на такава закачалка, миризмите от нея ще изчезнат и тя ще бъде свежа. Тук не става въпрос за дрехи замърсени с видими петна, отнемането на миризмата едва ли ще премахне петната.
Всичко това за сега е проект, но може скоро да излезе и на пазара.

Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!