Разработчиците от испанска компания Vortex Bladeless са представили прототип на турбини, способни да произвеждат енергия без въртенето на перки.
Лопатките на традиционните вятърни двигатели се въртят със скорост от стотици километри в час. Това непрекъснато движение износва материала, може да създаде за конструкциите опасни колебания и вибрации, а за местните птици представлява сериозна заплаха.
Според данни на Vortex Bladeless, при въртенето на отделните части на турбината се поглъща 40% от енергията на вятъра, затова разработчиците са създали модел без движещи се части. Прототипът е готов. Той изработва почти три пъти по малко енергия от традиционните модели, но е по-лесен за производство, по-евтин и е надежден.
Новата вятърна турбина превръща кинетичната енергия в електричество. Тя няма лопатки, но в нея по друг начин се използва аеродинамичния ефект.
Работата се състои в следното. Бързите потоци въздух се натъкват на неподвижно препятствие, например вертикална колона и се получават завихрения. Конуси с височина 2.7 метра натрупва движението на тези вихри и се колебаят. Те се произвеждат от въглеродни и стъклени влакна, могат да се деформират, без да се разрушават.
Колебанията на мачтата-конус се предават на двойка магнити в основата му, които се смесват и предават своето движение на генератор.
Има съмнение за ефективността на работата на тази технология отностно стабилността на конструкцията при различни скорости на вятъра.

В Китай, в община Чунцин е открит най-големият прозрачен мост в света, надвесен над пропаст.
Съоръжението има форма на подкова.
Мостът е поставен на скала висока 26,68 метра, което е с пет метра по-високо от подобен дизайн поставен в Големия каньон.
Сроителството му е започнало през март 2014 г.
Конструкцията може да издържи на земетресение с магнитут 8 и силен порив на вятъра.
Въпреки, че мостът е проектиран за 200 души, за сега на него се допускат само 30 души. Туристите могат да останат на него за половин час.
От моста може да се скача. Входната такса е 60 юана, около 9 евро.

Проблемът с прясна вода в сухите райони на Земята може да бъде решен с помощта на високо летящи в небето конструкции. В това са уверени група архитекти от Южна Корея.
Те са представили проект наречен Cloud Capture. Това е съоръжение, което ще извлича влага от облаците и ще ги транспортира на земята.
Приличащи на балони, конструкциите ще търсят облаци, например, в екваториалните райони над океана.
Когато такъв облак бъде забелязан, съоръжението ще разтвори своите „ребра“, образувайки голяма раковина, която ще съдържа мрежа и хидрофилни материали. Мрежата ще извлече вода от парата и ще го насочи в специален контейнер.
След като водата се събере, Cloud Capture ще бъде преместен от ветровете в областите, които се нуждаят от прясна вода за напояване. Когато съоръжението достигне целта си, надолу ще се спуснат няколко впръскващи водата приспособления.

Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Много конструктори и инженери са се стремели да създадат устройства и конструкции, които да ги направят известни. Но в историята има доста случаи, когато самото изобретение убива своя създател.
Така се е случило и с французина Фреминет, който през 1772 г. се опитал да направи автономен акваланг.
Той даже е създал устройство, което да генерира кислород от въглероден диоксид.
Но когато предшественикът на Жак-Ив Кусто се потопил във водата, устройството му претърпяло неуспех. И след 20 минути под водата изследователят се задушил.