През 1926 г. в Париж се провел световен конгрес на хората допринесли много в кинематографията. Имало много изказвания. Вдигали се тостове в чест на създателите на кинематографа братя Люмиер.

Вниманието на един от организаторите било привлечено от един бедно облечен човек, който мълчаливо седял в ъгъла.

– Какво правите тук?- попитал организаторът.

Човекът смутено отговорил:

– Виждате ли, името ми е Люмиер.

Държавата Израел е основана само преди 69 години, Въпреки това нейните корени са от библейски времена. Ето защо толкова много национални символи на Израел се коренят в вековните истини на юдеизма.

Прекрасен пример за това е знамето на Израел. То не е много сложно – две хоризонтални сини ивици около звездата на Давид на бял фон. Какво означава това?

Добре известен флаг на държавата Израел е приет през 1948 г. Основата на неговия дизайн е призван да ни напомня молитвения шал, с който евреите покриват главите си.

На иврит това покривало се нарича талит טלית, т.е. „покритие“, точно както държавата Израел действа като защитно покритие за своя народ.

Отличителният синия цвят известен като тхелет תכלת, така се нарича нишката, която според Тора, трябва да се закрепи към края на дрехата (кн. Числа 15:38).

В сърцето на израелското знаме е шестолъчна звезда, наречена „звездата на Давид“. На иврит се нарича Маген Давид מגן דוד, което означава „щит на Давид“.

Този знак не води началото си от библейския цар Давид, но въпреки това той е бил еврейски символ за не по-малко от 1000 години.

Първоначално са го използвали евреите в средновековна Прага.

Централният символ на знамето е избран на първия ционистки конгрес през 1897 година.

„И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“.

Инструкцията е ясна.  Въпреки това, в тези трудни времена, когато страната ни, така отчаяно се нуждае от Божието водителство, по-голямата част от Божия народ не правите това, както се призовава в тези стихове.

Защо?

Мисля, че това е така, защото повечето от нас са просто погълнати от заобикалящите ни проблеми. „Как моите молитви могат да помогнат да се отървем от националния дълг? – си мислим ние. – Как може моята вяра да повлияе на външна политика?“

С други думи, не се молим, защото не разбираме колко нашите молитви могат да повлияят на нашата страна.

Дошло е време да го разберем. Да осъзнаем, че ако се подчиняваме на  1 Тимотей 2: 1-2, няма съвет на земята, нито цар, нито президент или конгреса, или нещо, което може да попречи на изпълнението на Божията цел за Неговия народ.

Бог ни е призовал към ходатайство.

Той ни е наредил да се молим за тези, които са на власт. Дал ни е Словото Си, сила Си, името Си, Своята власт и Своята вяра. Ние имаме всичко необходимо за ефективна молитва за нашето правителство и неговите лидери.

Ходатайствайте. Това е наша отговорност като вярващи, за да участваме  в делата на страната си. Бог иска нашата страна да стане Негова и да я получи чрез Своите посланици, теб и мен.

Молете се за своя народ всеки ден. И никога повече не подценявайте силата на молитвата си.

Една от нигерийските протестантски църкви „Скиния на вярата“ е записана в Книгата на рекордите на Гинес като най- много събираща хора в нея. В църквата има предвидени 50 хиляди места за сядане.

В края на 2011 г., втора петдесятна църква беше открита в Лагос, най-големият град на Нигерия. Твърдят, че е „най-голямата“. Националната Апостолска Църква в Нигерия е в състояние да побере 100000 вярващи едновременно.

На 12 ноември 2000 г. в Лагос е имало богослужение с участието на Райнхард Бонке, на което се събрали 1,6 милиона души. Това събитие е станало „най-голямата среща в историята на християнският евангелизъм“.

Всяка година в страната се провежда така нареченият „Конгрес на Святият Дух“, който се организира от Петдесятната християнската църква Единението на Бога. Това събиране се провежда за една седмица през декември. В него участват до 6 милиона вярващи от всички краища на света.

В САЩ президентът се избира не пряко от народа, а от така наречената избирателната колегия.

Броят на избирателите в даден щата е равен на броя на неговите представители в Конгреса, зависещи от числеността на населението.

Всеки гражданин има право да даде своя глас. След това всеки щат определя своя победите и всички избиратели от този щат гласуват за него на принципа „победителят получава всичко“.

Поради тази система три пъти в историята президент е станал кандидат, който не е събрал мнозинство от народния вот.

Последният такъв случай е станал през 2000 г., когато за президент е избран Джордж Буш младши.

Теоретично при екстремални значение на всички показатели човек може да спечели изборите, набирайки само 22% от народния вот.