Много хора вярват, че електромагнитните вълни, излъчвани от всички видове електронни устройства, лошо влияят на организма, те причиняват болка и различни заболявания. Синдромът на електромагнитна свръхчувствителност (SEG) е наричено заболяването свързано с тези явления.
Но дали то съществува в действителност?
Повече от 3 милиона души вярват, че те страдат от свръхчувствителност, заради това, че при тях се появява алергии към микровълнови печки и радиовълни, които излъчват електронни устройства: мобилни телефони, телевизори, компютри и дори WiFi-рутери.
Такива устройства са източници на нейонизиращи радиационни излъчвания, които имат твърде ниска честота, за да причинят вреда на човек. Въпреки това, на хората страдащи от SEG им се приписват симптоми при облъчване на ниско ниво като главоболие, сънливост, гадене, дори усложнения при дишане и парализа. Въпреки това, те се опасяват, че радиацията може да причини рак и психични разстройства.
Здравните организации в САЩ, Великобритания и Европа твърдят, че до сега не са могли да докажат връзката между електромагнитните вълни на технически устройства и изброените симптоми.

В главите на нашите деца се въртят само компютри, програми, интернет игри, ……. и какво ли не от този род. Имам чувството, че всяко от тях се ражда с желание бързо да седне пред монитора и да затрака по клавиатурата.
А, не, …., май нещо обърках. Новите технологии предлагат вече само с движение на пръста да отваряш програми, менюта, ….
Какво да се прави, живеем във век, където технологиите проникват в семействата и заробват мислите ни и тези на децата ни.
Ето ви един пример от ежедневието.
Син пита майка си:
– Мамо, вярно ли е, че програмата, когато деинсталираме, стигнем до небето и там се инсталира на много голяма машина, която никога не забъгва ..?

В офиса компютъра нещо се развали. Обадиха се на специалист. Той дойде и всичко оправи.
Ето какво разказва служителят за всичко, което се е случило:
– Дойде програмистът, погледна компютъра, вдигна ръце към небето, нещо прошепна, обърна стола 10 пъти обратно на часовниковата стрелка, ритна компютъра по крака, отново нещо прошепна и излезе. Всичко заработи. Той е истински магьосник.
А ето и гледната точка на програмиста за всичко, което е станало:
– Обадиха ми се по телефона, нещо се случило с компютъра и не работел. Отидох. Изглежда сътрудникът е нервен и неспокоен. Постояно се върти на стола и ето шнурът се е навъртял около крака на стола и щепсела е излязъл от контакта. Аз се ядосвам тихичко, като развивам кабела от стола, наричайки този глупак с какви ли не имена. След това поставих компютъра по-далече, вмъкнах щепсела и си тръгнах. Бива ли за такава глупост да ме викат?

Малцина знаят, че домашният кабинет като такъв е навлязал в живота сравнително скоро. За създаване на шедьоври гръцката интелигенция е използвала таблички и папируси, разположени навсякъде, където им е било удобно.
Римляните ограждали извесно пространство или слагали щора около малко пространство във вътрешния осветен двор.
Чак в епохата на Ренесанса са се появили първите, приличащи до някъде на съвремените, кабинети. Това било място за уединение, четене или за среща с партньор в неформална обстановка.
Днес кабинетът се е превърнал в пълноправно допълнение към нашия дом. Това не е само мястото, където се намира библиотеката и компютъра, а и зона за отдих. Стопаните обикновено слагат в него диван, понякога бар и маса за сервиране, както и различни колекции и всякакви добре изглеждащи неща.
Оформянето на кабинета е в зависимост от материалните възможности и вкуса на собственика. Основната препоръка на дизайнерите е да се използват топли, пастелни цветове в декорацията на стените. Ако децата са налице, е полезно да се направи допълнителна изолация за шума и другите звуци, за да не се пречи на работата в кабинета.
Без значение какъв е стилът на подредбата в кабинета, неговите основни атрибути си остават същите – стол и маса. Масата трябва да бъде широка и голяма, а столът достатъчно удобен.
При създаването на интериора в кабинета трябва да се помни, че  допълнението към работната площ е индикатор за състоянието на собственика, неговите вкусове и навици.

Едно проучване, проведено от изследователи на Университета в Калифорния, Лос Анджелис, е доказало, че едно дете, което прекарва най-малко пет дни без мобилен телефон, компютър и телевизор, подобрява социалните си умения.
„Много хора смятат, че най-голямото предимство техническите приспособления имат в образованието“ – казва авторът на изследването Patricia Greenfield. – Въпреки това, малцина се замислят за последствията. Всеки си мисли, че разпознаването на човешките емоции е естествена човешка способност, но тя трябва постоянно да бъде тренирана“.
В проучването от Patricia участвали 51 деца. Всички деца са били закарани до лагер в природата и  били разделени на две групи: в едната било забранено да използват всякакви джаджи, всичко останали им било позволено.
Няколко дни по-късно, учените са провели изследване, при което децата били помолени да отгатнат емоциите на снимки и във видеоклиповете. Групата, която не използвате джаджи, се справили добре. Но втората група имат затруднения с възприемането на емоциите на другите хора.
Това проучване е доказало, че едно дете, което прекарва най-малко пет дни без мобилен телефон, компютър и телевизор, подобрява социалните си умения.
„Вие не ще бъде в състояние да разберете невербални емоционални сигнали от големия екран, както бихте го направили лице в лице с друг човек, – казва един от учените. – Ако не се практикува живо общение, можете бързо да загубите най-важните социални умения.“