Едвард Григ е норвежки композитор, диригент и пианист на романтизма. Творчеството на Григ се формира под влияние на норвежката народна култура и красивата природа на север.

Сред най-известните произведения на Григ е музика за драмата „Пеер Гинт“, концерт за пиано и оркестър, сонати за цигулка.

„Пеер Гинт“ е камерна и симфонична музика, специално написана за едноименната театрална пиеса на Хенрик Ибсен.

От началото партитурата се е състояла от пет действия и съдържа 26 парчета, но след това голяма част от тях са се загубили до 1980 г.

Днес осемте най-популярни музикални композиции образуват две сюити.

Забележителният музикален талант на Жорж Бизе толкова ярко се проявил в детството му, че го приели в Парижката консерватория на девет години. На 12 години Бизе завършил обучението си и станал професионален композитор.

Един малко успешен композитор се изказал за Бизе за преждевременния му талант с думите:

– Който рано е разцъфтял, то и рано ще престане да цъфти.

– Очевидно е, че той прави сметка да разцъфти не по-рано от 70 години, – разсмял се младия композитор, когато му предали тези думи.

Най-големият хонорар на Шуберт едва стигал, за да изплати дълговете си и да живее няколко седмици.

Имуществото на композитора, описано след смъртта му, се побрало в четири изречения:

3 вечерни фрака, 3 палта, 10 панталона, 9 жилетки.
1 шапка, 5 чифта обувки, два чифта ботуши.
4 ризи, 9 шалове, 13 чифта чорапи, 1 лист, 2 покривки.
1 матрак, 1 възглавница, 1 одеяло.

През есента на 1828 г. Шуберт най-накрая се съгласил да направи концерт от собствени произведения. Нуждата от пари и слава се усещала още по-силно.

От концерта получил 800 флорина. Това бил най-големият му хонорар в живота.

Шуберт веднага си купил пияно, за да замени наетото под наем, отишъл на концерт на Паганини, изплатил си дълговете и след няколко седмици се оказал в същото бедно състояние.

Сонатата за пияно, известна като „Лунна“, самият Бетовен  не е наименувал.

Тя била регистрирана под номер 14 с подзаглавие „В духа на фантазията“.

След смъртта на композиторът критикът Лудвиг Релщаб сравнил първата част на сонатата с „лунна светлина на езерото Люцерн“.

След това този епитет „Лунна“ се закрепил за цялото произведение.

Веднъж Хайдн дирижирал оркестър в Лондон. Той знаел, че много англичани понякога ходят на концерти, не да слушат музика за удоволствие, а по-скоро по традиция.

Някои лондонски посетители придобили навика да заспиват в удобните си кресла по време на изпълнението.

Хайдн искал за него да направят изключение. Това безразличие на публиката раздразнило композитора и той решил да си отмъсти по остроумен начин.

Специално за лондончани Хайдн написал нова симфония.

В най-критичния момент, когато публиката започвала да заспива, се раздавал гръмотевичен удар от голям барабан. И всеки път, когато слушателите се успокоявали и отново се готвели да заспят, се раздавали мощни удари по барабаните.

Оттогава тази симфония се нарича „Симфония с удари на тимпани“ или „Изненада“.