На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.

Акулите са надарени със съвършена навигация. Зоолози от университета във Флорида са установили, че мозъкът на тези животни съхранява подробна карта на околността. Освен това те умеят да се ориентират отлично.
Тигровите акули си изграждат най добрите пътища, плувайки  между островите, за да достигнат богатия улов усетен най-малко на 50 километра наоколо.
Такава навигация, очевидно се основава на магнитното поле на Земята. Интересното е, че повечето от дългите си пътешествия акулите правят нощно време. Това говори, че те имат не само вътрешни карти, но и вътрешен компас.
Описаните умения притежават само тигровите акули.  Например при черноперите акули те не се проявяват.

За навигация в открито море при лоши метеорологични условия викингите са използвали поляризирана светлина.
Древните моряци идеално се ориентирали по звездите и слънцето. Легенда разказва, че скандинавски войни са получавали информация и от небе покрито с облаци.
Различни средновековни източници споменават за загадъчен слънчев камък, известен като компас на викингите, като средство за навигация при моряците. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето, дори ако то е скрито под облачна пелена или ако има мъгла, или снеговалеж.
През 1967г. датски археолог дал обяснение на тази легенда. Той смята, че става дума за прозрачен минерал, поляризиращ минаващата през него слънчева светлина.
Моряците бавно завъртали камъка в различни посоки. Съвпадането или разсейването на поляризацията на светлината в атмосферата, предизвиква потъмняване и просветляване на небето при завъртането на камъка. Няколко такива „изследвания“ могат да помогнат, за да се определи местоположението на слънцето.
Какъв минерал са използвали викингите е трудно да се каже, но специалисти предполагат, че това може да бъде прозрачен вид на калцит, турмалин или илолит.
Интересното е, че през ХХ век илолита влиза в авиацията като поляризационен филтър в уред за определяне на положението на слънцето след залез.

Компаса е едно от предимствата на цивилизацията. Историята за неговото появяване се губи някъде из вековете. Разбира се, нищо не стои на едно място и всяко устройство се развива. Но новите технологии не са отишли много по-далеко от магнитната игла, плаваща върху парче корк в компаса.
Традиционните аналози на съвременния компас имат един нерешен проблем. Когато компаса се намира близо до голям магнитен предмет, точността му може да бъде нарушена.
Очевидното решение на дадения проблем се явява разработката на компаси, които не използват магнити. Именно с това са се заели и учените.
На група физици им се отдало да създадат принципно нов компас, в които средството за измерване е светлината по-точно лъч, които минава през облак от нагрети атоми.
При преместване, атомите ще изменят положението си в облака, реагирайки на магнитното поле на земята. При това реакцията им спрямо другите магнити  ще бъде много слаба.  Следователно, ъгълът на падане и размера на светлината, минаваща през облак от атоми, ще бъдат различни, и следователно, тези показатели могат да се използват за определяне на посоката.
Въпреки че технологията е в начален стадий идеята изглежда доста дееспособна. Така, че е възможно след няколко години да видим нови компаси и навигационни устройства, в които тя да се прилага.