Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за  укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала  за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3  и Омега-6;  витамин В1 – около 430мг и витамин В2;  ликопен;  витамин РР и витамин К;  флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин;  захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.

Като лечебно средство хмелът се използва за лечението на различни заболявания: анемия, пречиства кръвта; сърдечни заболявания, гръдна жаба; има успокояващо действие, използва се при климактерични нервни оплаквания, при алкохолен делириум, хистерия, безсъние, нервна възбуда, чувство на безпокойство, нервно разстройство, невралгия, намалява чувствителността при болка; подобрява апетита, лошото храносмилане, чревни спазми, колит, синдром на раздразненото черво и глисти.
Растението има диуретично действие, възбужда апетита и подобрява храносмилането.  Хмелът пречиства кръвта. Отвара, която се прави от хмел, се препоръчва при възпаление на жлъчните пътища, жлъчния мехур, при безсъние, климатерични нервни оплаквания, нервна възбуда.
При артритни и ревматични болки се използва под формата на намазка. Като мехлем може да се ползва при оплешивяване.
Хмелът понижава високата температура, облекчава болките, възпаление, елиминира отровите, които се натрупват в тялото.
Под формата на компрес той се използва за лечението на възпаления, синини, отоци, изгаряния, ревматични болки.
Помага при лечение на жълтеница, понижава функцията на черния дроб.  Има изключително благоприятно действие за лечение на камъни в бъбреците, заболявания на пикочния мехур, задържане на вода в организма, прекомерно производство  на пикочна киселина.
Хмелът помага при заболявания на дихателната система – кашлица. Ползва се за обуздаване на прекомерната сексуална активност и при сперматория.
Растението има антисептично действие, понижава високата температура, нервоуспокоително е, има сънотворно действие, екстрактите от хмелови шишарки имат естрогенно действие.
Хмелът се използва и като козметично средство. Масло от хмел се използва за направата на кремове и други продукти за подхранване и омекотяване на кожата. В СПА центровете се правят бирени бани с цел  регулиране на потоотделянето.
Хмел не трябва да се приема при инсулт, инфаркт на миокарда, стенокардия. Също така не се препоръчва приемане на големи дози или продължителна употреба на билката. По време на кърмене е възможно да намали лактацията и не е препоръчително да се използва.
Разнообразието на сортове на хмела е изключително, но главно те се разделят на ароматични и горчиви. Основният качествен показател при производството на хмел е съдържанието на алфа-горчиви киселини.
От хмела се използват шишарковите съцветия, които съдържат етерични масла.
Начин на употреба:
1-2 чаени лъжици сухи шишарки се накисват за 2 часа в 300 мл вряла вода. След като се изцеди, отварата се приема 3 пъти дневно по 100 мл.
При силно потене и загрубяла кожасе във вана с топла вода се излива 1 литър бира. Потапя се цялото тяло във ваната и се стой до половин час. Потенето се намалява и кожата става гладка и мека.
Отвара от хмелови шишарки:
Хмеловите шишарки се намачкват и се поставят в 300 мл вода, след което се варят около 15 минути. След като се прецеди отварата, трябва да се постави на тъмно и хладно мято. Използва се като лосион за омекотяване и почистване на кожата.
При тромбофлибит в кипяща вода се поставят 2 супени лъжици смлени шишарки от хмел, вари се около 15 мин и след това трябва да кисне 1-2 часа. Приема се по 4 пъти дневно по 1 чаша. Може да се използва и във вид на компрес.
При оплешевяване и косопад се прави смес от хмелови шишарки –около 25 грама, корени от репей – около 30гр, коприва – около 25 гр, цвят от невен – 25 грама, сместа се смила и се поставя в половин литър вряла вода. Вари се 20 минути, след което трябва да престой 4 часа.
При проблемна менструация в половин литър кипяща вода се добавят 2 супени лъжици шишарки от хмел, вари се около 6 миниту и после трябва да кисне около час. Приема се половин чаша 3 пъти на ден.
При екземи се смесват изшушени шишарки -50 гр от хмел и бутрак – 50 гр, след това се смилат. Две супени лъжици от получената смес се прибавят към половин литър вряла вода, като се оставя да ври 5 мин. След това запарката се оставя да престой 2 часа. Приема се по половин чаша, четири пъти дневно. Под вид на компреси може да се използва и външно.
Активните съставки на хмела включват флавоноиди, херниарин, дикумарин, умбелиферон. Той има болкоуспокояващо, антисептично, диуретично и успокоително действие.
Хмелът расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май – август.

Джоджанът е отлично средство за успокояване на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха при женско неразположение.

В българската народна медицина се използват листата или добитото от джоджена етерично масло. По-конкретно те се използват при болки в стомаха и сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания.

Джодженът е стимулиращо средство при физическа и умствена преумора, служи за освежаване, помага и при стомашно разсройство.

Отвара от джоджен успокоява стомаха при повръщане, като намалява гаденето.Основните действия при джоджена са противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Широкото му приложение в медицината се допълва и от отличните качества на етеричното му масло. С маслото от джоджен се правят масажи, които облекчават главоболието, мигрената и намаляват стреса.

Джодженът е широкоразпространена подправка. В кулинарията се използват предимно листата в прясно и сушено състояние.

Джодженът е отлична подправка за салати и супи. Ястията с фасул не биха имали специфичния, обикнат от българина вкус, без към тях да се прибави джоджен.

С добавка на джоджен се приготвят различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия.

Джоджен се използва приприготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, при задушени меса и варено – свинско  или телешко.

С употребата на джоджена трябва да се внимава, поради специфичния му и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.