Лятното слънце изгряваше на хоризонта. Леля Дарина, съседката на Мая я повика с пръст и прошепна:

– Ела да видиш!

– Къде? – Мая потърси с очи посоката, която ѝ показваше Дарина.

На ветропоказателя на предната веранда на съседката имаше малка чаена чашка, пълна със слама, стояща върху метална степенка.

– Гнездо на колибри, – прошепна щастлива Дарина. – Виждаш ли бебетата?

Две малки човки като карфици, едва-едва се забелязваха. Те бяха насочени нагоре.

– Те чакат майка си, – усмихна се Дарина.

Мая извади телефона си, готова да ги заснеме.

– Не толкова близко, – укори я Дарина. – Ще изплашиш майката.

От тогава двете отдалеч следяха семейството колибри.

Но това не трая дълго.

След една седмица майката и малките бяха изчезнали.

– Сега кой ще се грижи за тях? – възкликна тъжно Мая.

– Бог ще се погрижи и за тях, както се грижи и за нас, – леля Дарина прегърна Мая през рамо.

Колибрите са най-пъргавите птици в природата. Те могат да се движат  със скорост 50 км/ч и мигновено да спират, за да прелетят през гъста растителност.

Изследователите са открили, че малките птици обработват визуалната информация по различен начин в сравнение с другите животни.

Учените поставили колибри в специално проектиран тунел с проектирани модели на стените, за да разберат, как по време на летене променят посоката си, за да избегнат сблъсъка.

Учените знаят малко за това как птиците използват зрението си. Те знаят, че килибрите пресмятат разстоянието от дадени обекти, както правят хората по време на шофиране.

Колибрите са забележими персонажи в културата и митове на индийските народи.

При ацтеките само на вождовете, членовете на техните семейства и жреците се разрешавало да носят дрехи от пера на колибри.

За да се направи една такава дреха, е необходимо да се хванат и оскубят няколко хиляди птици.