Представете си, че се събуждате сутринта и няма ток. И най-лошото е, че няма начин да се появи отново.

Всичките мрежи са взривени и изгорели, а за тяхното възстановяване са нужни много дни, месеци, а може и години.

Такъв сценарий изглежда невероятен, но е напълно възможен.

Слънчевата буря е изригване на повърхността на Слънцето. Обикновено това не оказва никакво влияние върху Земята.

Но понякога освободената магнитна енергия е достатъчно мощна, за да преодолее всички разстояния от магнитното поле на Слънцето до нашето.

В процеса на изхвърляне на короналната маса се появяват странични събития, най-често електрически колебания и прекъсвания.

През 1859г. мощна слънчева буря в Карингтън попаднала в жиците и ударила телефоните оператори, даже запалила телеграфската хартия.

Вредата била незначителна, но физикът Патриша Райф смята, че такава буря днес би предизвикала много по-сериозни последствия, защото инфраструктурата в съвременността е доста обвързана с електрическия ток.

Така цели континенти могат да потънат в тъмнина.

Скорпионът притежава сензорна система, на която могат да завидят съвременните сеизмографи и устройства за нощно виждане.

С помощта на чувствителни нервни окончания , специални косми на ноктите, той следи всички малки колебания на земната повърхност или въздуха.

Изненадващо е, че може да улови със замахване на крилете си молец, стоножка или паяк на разстояние 20-50 см и мълниеносно да ги порази със своето жило, захващайки ги с ноктите си като в менгеме.

Пътят беше неравен и с много дупки. Младежите унило гледаха нищо не разкриващият им се пейзаж и мълчаха. Само шофьорът Стайко си подсвиркваше. Той лесно не се предаваше и каквато и ситуация да възникнеше, все ѝ намираше колая.

За да разведри умърлушените младежи Стайко наруши мълчанието:

– Та в Котел сте учели. Чувал съм, че там надуват кавали, гайди, други стържат на гъдулки, а трети думкали на тъпани. Навярно хората от Котел не могат да спят от шумотевицата, която дигате в училището.

– Чичо Стайко, ти знаеш ли какво е това кавал? – каза явно засегнат Тодор.

– Куха пръчка с дупки, – шеговито обясни Стайко.

– Ами гуслата? – Тодор взе инструмента до себе си и опъна една от струните.

– Тумбеста коруба с опнати жици, – засмя се Стайко. – На кавал при нас свирят овчарите, а на гъдулка, тия дето водят  мечка след себе си на синджир.

– Ей тая пръчка с дупки, както я нарече, – назидателно почна Тодор, – е уникален инструмент. Това е цяло съкровище, пълно със тайни.

– Да започнем от там, където се надува, – намеси се Развигор. – Виж как са скосени ръбовете. Тънкото придава един шушнещ звук. Той съпровожда звука, който се получава от колебанията на въздуха вътре в инструмента.

– Височината на вътрешните звуци се определя от съкращаването или удължаването на стълба въздух вътре, в кухината, – допълни Тодор.- Това става чрез отверстията. Вдигнеш пръст, получава се един звук, притиснеш отверстието – друг.

– А тембърът на звука идва от дължината, – не остана назад и Росица. – Кавалът е с един тембър, свирката с друг и т.н.

– Браво бе, юнаци, – възкликна Стайко, – вие направихте пълна аутопсия на това потъмняло дърво! До колкото можах да разбера от обясненията ви, в кавала има въздух, който не е надут.

– Много добре, чичо, – засмя се Развигор, – много бързо схващаш. Ще те вземем в нашето училище. А на какъв инструмент ще свириш?

– На дудук, на какво друго, – бързо отговори Стайко. – То и в него има не надут въздух. Май, че в гайдата има най- много такъв въздух.

– Вярно е, – засмяха се и тримата младежи.

– Но, – добави Тодор, – само в надутата гайда.

– Добре де, ами гъдулката, нали в нея няма надут въздух, – заинтересува се Стайко. – тогава как свири?

– Овално издълбаният корпус, – започна да обяснява Тодор, – е затворен с мембрана, върху, която лежи една струна. Над нея са изпънати „жиците“, както ти ги наричаш. Те имат различна дължина и са различно опънати, Звукът от тях се извлича с лък.

– Освен, че струните крият различни звуци, – обади се Росица, – само с докосване на пръстите на лявата ръка, те се дообогатяват.

– Така се получава симфония от звуци, с тембър, придаден от мембраната, – довърши поясненията си Тодор.

– Обясняваш като истински даскал, Тодоре, – засмя се Развигор.

Тодор разроши косата на приятеля си и го тупна по рамото:

– Нали и ти си бил в час и си слушал, защо тогава ти не обясни на човека?

До кавга не стигнаха, защото вече бяха спрели пред дома на Стайко. Развеселени слязоха от колата и се упътиха към стария вратник, който от два дена никой не беше отварял. Предстоеше им едно интересно гостуване……

За това хората отдавна са се досещали, но първият, който научно е обосновал лечебния ефект на музиката е Питагор. Той установил, че музиката е продукт на математиката.

Питагор е казал въз основа на редица изследвания, че музиката, не всяка разбира се, се подчинява на математиката като върховен закон.

Към твърденията на Питагор се включил и Хипократ, който представил мащабна статистика от излекувани чрез музиката от епилепсия.

Това е сериозно доказателство, защото по времето на Хипократ, епилепсията се е смятала за вселяване на дявола и за това се считала за неизцелима.

Музикотерапията в наши дни е един от най-ефективните начини, помагащ за излекуване на различни заболявания.

Как работи музикотерапията?

Установено е, че слушането и възпроизвеждането на музика създава връзка между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Така музиката се възприема от двете полукълба едновременно. Дясното усеща тембъра и мелодията, а лявото ритъма.

Именно ритъмът оказва най-силно влияние на човешкия организъм, но не всеки ритъм оказва благотворно влияние на здравето, а само този от  2,2 до 4 колебания в секунда.

Ритъмът в този диапазон идеално съвпада със здравословния пулс и дишането на човека.

Слушайки тази музика, телесни течности, веднага се адаптират към нея и в резултат на това клетките приемат честоти, които са най-благоприятни за тях.

Боровата кора е екологичен материал с естествен произход. Тя не е застрашена от вредители. Не съдържа патогенни бактерии, бои и примеси.

Добре смляна боровата кора предпазва почвата от изпаряване, предотвратява температурните колебания, защитава от развитието на плевели.

Тъй като боровата кора предпазва повърхностността на почвата от размиване и я защитава от развитие на болестотворни бактерии и вируси, това значително облекчава грижата за растенията. Освен това тя е много по-дълготрайна от дървесните стърготини. Ако я сравним с другите видове органични торове, боровата кора гние по-бавно.

Предимства при използването ѝ:

Тя предпазва от плевели и подтиска растежа им.

Чрез нея почвата остава рохкава и влажна.

Повишава се добива от засетите растения.

Тя съхранява и стимулира полезната микрофлора в кореновата система.

Защитава растенията от вредители.

Може да се използва за 3-5 години.

Предотвратява размиването на почвата и образуването на локви.

Възпрепятства проникването на прах.