Евгени Павлов работеше като готвач в един от училищните столове на града. Той обичаше много децата. Видеше ли разплакано дете, отиваше при него и се стараеше да прогони мъката му.

Веднъж отиде до съседното селище за продукти. След като натовари всичко, се спря на една не много оживена улица и реши малко да отдъхне. Денят беше много тежък за него и умората си каза думата.

Вече затваряше очи, когато върху колата му падна мрежа против комари и мухи.

„Ааааа … и тук ли няма да ме оставят на спокойствие поне малко“, – каза си Евгени.

Той излезе от колата и бе решил сериозно да се скара на злосторника.

Когато вдигна очи нагоре, видя, че прозорецът бе отворен, а на корнизът му виси момиченце на не повече от годинка.

Евгени трепна, но бързо съобрази, къде ще падне детето и се премести бързо натам.

Момиченцето се бе отскубнало от прозореца и вече летеше надолу.

Евгени енергично пристъпи и разтвори ръце.

Когато усети малкото телце до гърдите си, той въздъхна дълбоко, притвори очи и каза:

– Слава Богу, успях да го хвана…

Детето бе ударило силно рамото му при падането си, но когато медиците от пристигналата линейка поискаха да го прегледат, Евгени махна с ръка.

– Нищо ми няма, вижте детето! Добре ли е?

– То е добре, но нека да ви прегледаме, – настоя лекарят от линейката.

– Добре съм, ще се оправя, – усмихна се Евгений на малкото момиченце.

Павлов отиде до колата си, седна зад волана и потегли.

Когато се прибра усети силна болка в рамото. Отиде до поликлиниката. Направиха му рентгенова снимка. Оказа се, че има малка пукнатина в костта.

– Няма страшно, – засмя се Евгени, – нали детето остана живо и нищо му няма.

А в това време майката на момиченцето обясняваше:

– Ането се облегна на мрежата, която бе закрепена за рамката, но се откъсна от прозореца. Протегнах ръце, но не успях да хвана детето, което полетя след нея. Къде е мъжът, който спаси дъщеря ми? Искам да му благодаря.

– Той си тръгна, – каза един от присъстващите, като посочи вече празното шосе, по което бе отпътувал Евгени.

Става дума за аспирина. Този лекарствен препарат е изработен още в края на 19 век. През двадесети век аспиринът е основно лекарство при простуда и за сваляне на температурата.

Има много изобретателни хора, които са намерили множество приложения на аспирина.

Ето ви и един нетрадиционен начин за употребата му.

Навярно ви се е случвало, да сте далече от дома си, в гората или на вилата и колата ви не ще да запали, защото акумулаторът ви се е изтощил.

Вие разполагате с аспирин в аптечката на колата си. Достатъчно е да прибавите във всяка банка на акумулатора таблетка.

Аспиринът и електролитът ще си взаимодействат, създавайки кратковременен заряд, достатъчен за стартиране на двигателя.

Препоръчително е, да не се изключвате колата си, докато не стигнете в къщи.

Разработчиците на Venturi твърдят, че тяхното изобретение е първата в света „енергийно, автономна“ кола.

Автомобилът е оборудван със слънчеви панели и вятърна турбина.

В Eclectic има конектор за зареждане от контакта.

Слънчевите панели и вятърната турбина могат да осигурят пробег само за 22 км на ден.

Ами, ако решиш да пътуваш на по-дълго разстояние? Може би за това тази кола може да се зарежда и от електрическата мрежа.

Автомобилът струва 31500 долара. Не е по джоба на всеки, но заслужава ли си да я имаш? Преценете сами!

Благодарение на промяната при автомобилите била разширена функцията Summon. С нейна помощ електрическата кола може самостоятелно да влиза и излиза от гаража.

Програмата се активира чрез часовник Apple Watch, смартфон или бутон на ключа.

За сега функцията Summon все още е в процес на тестване.

От компанията твърдят, че в крайна сметка тази технология ще позволи на електрическия автомобил „да премине през цялата страна, за да се срещне с вас, като в същото време сам да се презарежда по пътя“.

През декември 2015 г. за автомобилите Tesla се е появила функция за автоматично управление. С нейна помощ електрическите автомобили могат самостоятелно да превключват сигналите за завиване, да променят лентата на движението и да паркират успоредно на другите автомобили.

Никифоров взе двете си деца, за да ги заведе на разходка.

Когато Меги и Иво седнаха в колата, изтръпнаха от страх. Баща им беше пиян.

Автомобилът се движеше с превишена скорост. Меги се бе свила на седалката и цялата трепереше.

Иво не се стърпя и извика:

– Татко, спри. Ти си пиян. Изобщо не трябва да караш……

Никифоров изобщо не обърна внимание на сина си и натисна още повече педала за газта.

– Моля те, татко, – с разтреперан глас се обади Маги, – ние не искаме да умираме.

Никифоров се хилеше просташки и се заливаше от смях. Напук на предупреждението на децата той увеличи още повече скоростта на автомобила.

– У теб ли е телефона, – прошепна Меги на брат си.

Иво бързо го извади от джоба си и въпросително я погледна.

– Набери 112 и изпрати SMS ….

В това време баща им едва не се вряза в една кола. Меги изпищя, а пръстите на Иво започнаха бързо да се движат по бутоните на телефона.

Маги реши по някакъв начин да накара баща си да спре колата.

„Как да го накарам поне за малко …? – трескаво си мислеше момичето“.

Изненадващо Меги му се усмихна и каза:

– Татко, караш като на рали, голям майстор си, но аз съм гладна. Нека да се отбием, да хапнем нещо в Макдоналдс.

– Браво, моето момиче, така те искам. Не да пищиш от страх. Щом искате, ще отидем да похапнем нещо.

Настаниха се на една маса и преди да си поръчат, полицаите влязоха в заведението. Те отведоха Никифоров на страни и му направиха алкохолна проба.

– Господине, – обърна се един от полицаите към него, – уредът отчита три пъти по-висока от допустимата норма за алкохол. – Как можете да карате в такова състояние автомобила си? Можете да убиете децата си.

Никифоров махна с ръка, но полицаите изобщо не изслушаха пиянските му извъртания и бръщолевения, а бързо го отведоха.

Майката на Меги и Иво ги прибра у дома. Когато разбра какво се е случило, хвана се за главата и каза:

– Той е луд, можеше да ви прибие.