Слънцето едва бе показало съненото си лице зад облака, когато Мария побутна спящата си дъщеря:

– Хайде, Анке, днес ще вървим да копаем на Надка царевицата.

Девойката разтърка очи, скочи на пода и сбърчи нос:

– При Надка? Оная черната от долния край? Сложи тогава питка и сиренце в торбата, от нея нищо няма да взема да ям.

– Какво говориш, – изненада се Мария. – Ходила ли си някога у тях? Да, тя е черничка, но ….. сама ще видиш.

Анка вдигна рамене и последва майка си.

През цялото време копаха царевицата и изхвърляха бурените. Когато дойде време за ядене, Надка покани работниците на импровизираната маса под големия дъб.

А там се мъдреше голяма погача, със зачервена коричка и приятен аромат, печено пиле, баница, мляко в изобилие и какво ли още не. Всичко бе поставено на бяла покривка и бе подредено със вкус.

Мария погледна дъщеря си и ѝ намигна. Сякаш ѝ каза: „Видя ли? Какво ти казах? Да, Надка е мургава, но е сръчна и много чиста жена“.

Анка трябваше да признае пред себе си, че всичко бе много вкусно.

„Майка беше права, – помисли си девойката. – Понякога прибързано оценявам хората само по външни им вид. Каква голяма грешка съм допускала. Ето Надка, заради тъмната ѝ кожа е възприемах едва ли не за циганка, не че имам нещо против ромите изобщо, но когато майка ми каза, че днес ще работим на нейната нива си представих мръсни съдове, в които плава нещо подобно на храна“.

Когато свършиха работата Надка даде на всеки по една торбичка с яйца, хубави ябълки и бурканче мед, не забрави да плати на всеки за труда му.

Когато си тръгнаха Мария каза на дъщеря си:

– Такава е тя чиста, любвеобилна и добра готвачка.

– Щедра – допълни Анка – и с голямо сърце. Права беше за нея, майко. Не трябва да съдя за хората по външния им вид, за в бъдеще ще внимавам.

–

Господ знае, че ние винаги сме склонни да се измъкваме от отговорността да направим ясен избор. Това ни е физически неприятно и ние започваме да се възмущаваме:

– Ние сме лишени от свобода! Как може?! Ако не искаме да даваме отговор? Това е насилие над личността!

Но Бог в тези наши игри не участва. Той знае, че свободата не означава, да не се взема никакво решение, а смело да се съгласиш с един или друг вариант.

Бог знае, че до последния момент ще изтъкваме някакви контра аргументи и ще отхвърляме предлаганото. Ту мястото не ни хареса, ту времето не е подходящо или обкръжението ни не е това, което искаме ….

Но Той ни позволява да продължаваме да безобразничим, а в същото време настойчиво и с непостижимо търпение, „без да излиза от кожата си“, чака момента, когато накрая ние ще направим своя избор.

Господ е готов да чака до последно, докогато сме способни да упражняваме известно усилие на волята си. А колко повече – Неговата воля за спасението ни, която рано или късно ще се изпълни.

Международен екип от учени и ентусиасти открили в една варовита пещера на едно от хърватските езера европейска протея – Proteus anguinus.

Поради бледорозавият цвят на кожата на животното, то е наречено още „човешка риба“, а заради малкия си размер – детски дракон.

Специалистите предполагат, че протеите могат да живеят и на още по-голяма дълбочина, защото те са в състояние да издържат на високо налягане.

За да наблюдават Proteus anguinus учените са сложили на няколко места на местообитанието им инфрачервени камери.

Животните могат да снасят яйца не повече от два пъти през десетилетието, а живеят до 100 години.

Протей изключително трудно се задържа в плен и поради незаконния им лов се смятат за уязвими видове.

За създаването на образа на чудовище са използвани белезите на оцелелите след атомната бомба.

Измисленото от японците чудовище Годзила се е събудило и получило сила от изпитването на водородната бомба.

За да се подчертае връзката на Годзила с ядрените оръжия, за нарисуване на кожата на чудовището, дизайнерите са взели образец от белезите на оцелелите от бомбардировката в Хирошима.

Северните елени през зимата улавят близката ултравиолетова вълна, чиято дължина е от 300 до 400 нанометър.

Снегът отразява такова лъчение, а много важни за елените обекти, например, вълча кожа, следи от урина или еленов мъх, ги поглъщат.

За човешкото зрение вълк със светла окраска ще бъде слабо различим на снега, но очите на елена го възприемат като силно контрастно петно.