Утро. Светло е и мирише на пролет. Странно на двора е като лято. Независимо от светлинната, спуснатите щори създават впечатление, че навън е нощ.
Тя побърза да стане, да се умие и да се приведе в ред. И ето я пред нас, съвсем открита. По това време на деня тя е такава, каквато е. Обикновенно оставаше сама със мислите си.
Всичко, което си мислеше в момента бе свързано с неопределимото желание да снеме маската на безразличието и апатичността от своето лице. Искаше й се да премахне унинието. Защо да не живее по-ярък и живописен живот от този, който живееше сега?
Бавно вдигна ръцете си към лицето, а в същото време си мислеше: „Струва ли си да махна маската от лицето си“? Може да бъде много болезнено.  Навярно тя е сраснала с истинското й лице.
След като събра волята си, тя направи първия напън. На тези места, къде успя да свали маската от лицето си окончателно, кожата закърви силно. Лицето й бе в белези и ожулвания. Болката, която изпита от видяното, бе много по-голяма от тази, която изпита при сваляне на маската. Страшно е да видиш себе си без маска, целия в белези.
За да не измъчва душата си тя решила да надене нова, по-весела маска „Маската на надеждата“. С нея тя вярваше, че ще стане по-весела и жизнерадостна.
И така тя заживя с тази маска по цял ден. Въпреки това новата маска предизвикваше мазоли и подсещаше за старите рани. Носенето на тази маска всеки ден, ставаше все по-трудно и по-трудно. Но момичето като че ли нехаеше за това. Нали всички са добре и са щастливи, нека я виждат и нея щастлива.
Тя си даде обещание да бъде все така, но не можа да сдържи обещанието си. Един ден маската започна да кърви и да се разрушава. Тези болки бяха още по-жестоки, отколкото преди, но девойката не им обърна внимание.
Когато от лицето й не останало нищо върху, което да надена поредната маска тя се замисли.
Възможно е да е била красива. Кой знае, какво е било истинското й лице? …Но ние познаваме само това лице, което бе покрито с белези….

Въпреки понижения обмен на веществата по време на зимния сън, при мечките в анабиоза раните изчезват бързо, няма следа от инфекция или драскотина, даже космената покривка е възтановена напълно.
Американски зоолози от Минесота наблюдават диви мечки в продължение на 25 години. Поведението и състоянието на животните оценяват с помощта на радиомаяк. Всяка година зоолозите наблюдават животни, попаднали в капан, простреляни или получили ухапване след драка със себеподобни. Раните, които получават мечките преди зимния си сън, често се възпаляват, когато успяват да хванат такива животни, обикновено зоолозите обработвали раните им. Но когато учените изследват състоянието на спящите животни след няколко месеца в бърлогите им, където спят, установили, че няма и следа от раните, независимо дали тя е лекувана или не.
По време на сън температурата на мечката пада, забавя се ритъма на сърцето, намалява се скоростта на метаболизма, но това достатъчно ли е да заздравее една рана, така че да не остане белег?
Направили следния експеримент. За целта били взети 14 животни. Отрязали малка част от кожата им. По време на зимния сън раната напълно изчезнала без да остави белег.
Трябва да се признае, че през зимния сън при мечките се включва някаква мощна оздравителна система. Тя действа при необичайни условия, при понижаване на скоростта на метаболитните процеси в организма, когато мечката е в анабиоза.
Изследователите са склонни да разглеждат този феномен в комплекс с другите физиологични и биохимични загадки при хибернация. Например, ние знаем, че не са атрофирали костите и мускулите на тези животни, въпреки, че са прекарали дълго време без да се движат.
Лекарите от целия свят с удоволствие биха се възползвали от мечата технология за бързо заздравяване на рани, затова учените продължават да разнищват тази загадка.

Испанското кралско семейство и благородниците се гордеели, че за разлика от простия народ, водят своето родословие от весготите и никога не са се смесвали с маврите, проникнали в Испания от Африка.
За разлика от кафеникавокожите хора от простолюдието, на бледата кожа на представителите на висшето общество се виждали сини вени. За това те се наричали sangre azul, което означава „синя кръв“.
Оттам и израза „синя кръв“ обозначаващ аристократите проникнал в много европейски езици.

Кожа от мечка или тигър, поставени пред камината е вече остаряла традиция. В съвременния интериор, предметите разкриващи бруталността и жестокостта към животните може да се замени с Big Fellow, която напълно прилича на ловните трофеи.
Абстрактната форма на Big Fellow наистина прилича на постлана на пода меча кожа. Горната част е направена от натурален мях, а долната от кожи и тъкани.  Big Fellow  може да се използва за лежане, ковьор или огромна възглавница. Меката част ще се хареса на децата и те с удоволствие ще се търкалят в нея.
Втория предмет от серията е табуретка. Тя е покрита с подобие на лежанката, също мека и пухкава, но по-малка.
Двата модела се изготвят ръчно, за това са уникални. Между тях няма два еднакви. Оцветяването и рисунките на горната им част не се повтаря.

Човешките уши отглеждани отделно от лицето вече не е научна фантастика. Научните изкуствоведи от Австралия имат още едно занятие, да отглеждат органи за хората. Не функционални разбира се, като черен дроб или сърце, а „декоративни“ уши и носове.
Това направление се е развило преди няколко години, когато Чарлз Ваканти от Масачузетския университет е отгледал човешко ухо на гърба на мишка. Скоро е отгледано изолирано ухо с размери една четвърт от нормалното.
Тези уши ще се състоят от кожата и хрущялите на конкретния човек. При присаждането не са наблюдавани отхвърляния от организма.