Група изследователи от Холандия и САЩ получи метаматериал, в която фазовата скоростта на светлината е близо до нула, а коефициента на пречупване е отрицателен. Учените твърдят, че тяхната разработка е първият триизмерен метаматериал, който демонстрира подобни свойства за видимата светлина.
За да направят такъв модел, с необикновени свойства, учените са използвали структура, чиито елементи са значително по-малки от дължината на вълната на излъчване. За целта на повърхността на експериментална пластинка от силициев нитрид учените са нанесли серия от паралелни писти от сребро.  Те се получават чрез отлагане на пари.
Създадената подредена структура, е довело до появата на теоретично прогнозирания ефект през 1967 г. от Виктор Веселаго. Фазовата скорост на светлината , т.е. скоростта, с която се движат гребените и дъната на вълната на светлината, но не и скоростта, с която се предава енергия, в материала спада почти до нула. За 400 нанометра, които светлината минава в образеца, нейната фаза се премества с 90 градуса, което е една четвърт от дължина на вълната. Измерванията показват спад в диелектрична константа до нула или по-надолу, освен това материала е достатъчно прозрачен и работи в видимата светлина с дължина на вълната от 400 нанометра.
Метаматериалите с отрицателен коефициент на пречупване реализират редица недостижими в обикновената оптика ефекти.  Авторите смятат, че новата разработка ще увеличи ефективността на светодиодите,  както и ще помогне да се създадат устройства, които по определен начина ще изменят зададения образ на вълновия фронт на светлинния сигнал, това е от съществено значение в оптоелектронните системи.
Най-известният пример за манипулиране на формата на вълна е „мантия невидимка „, която компенсира скриването на внесени обекти с изкривяване на електромагнитните вълни. Създаването на такова наметало за маскировка на по-големи обекти се усложнява от подбора на коригираният режим на вълновия фронт. Аналогичен подход, е спомогнал да се разработи начин за намаляване на сеизмичните колебания на сгради.  Повечето модерни метаматериали работа чрез микровълнови или с акустични вълни. За видимата светлина произвеждането на метаматериали е много по- трудно поради по-малкия размер на желаната структура, за това тези материали са много по-малко разпространени.

Това е разработка на международна група от учени в Калифорнийския университет в Сан Диего и федералното политехническо училище в Лозана, Швейцария.

Лещата позволява да се разгледат отдалечени обекти, все едно се гледа през обектив на фотоапарат или театрален бинокъл. Коефициентът на увеличение на лещата е 2,8х.

Лещата може да работи в два режима. При обикновения режим тя пропуска светлина през централната зона и попада в най-чувствителната част на зеницата. В режим на „увеличение“ светлината се пречупва през рефлекторите по периметъра на лещата и попада в края на зеницата. Зоната в края на зеницата има снижена чувствителност, а увеличението от 2,8х не позволява да се разгледат подробно детайлите на обектите. Така изглежда стандартното и увеличено изображение в реални условия.

Тези контактни лещи са създадени предимно за по-възрастни хора, при които е намалена чувствителността в  централната зона на зеницата, така нареченото „старческо късогледство“. А в същото време чувствителността в периферната зона си остава достатъчно висока.