Всяка бруталност отстъпва пред майчината любов.

Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.

Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.

Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.

Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:

– Да знаеш какво стана в час по математика?!

– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….

След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:

– Мамо, какво си приготвила за вечеря?

Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:

– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….

Мъж се прибира в къщи, наистина.

Виктор Иванов летеше отново. Той беше депутат, а да отлети за някъде, често му се случваше. Но той не знаеше какво го очаква в това пътуване.

В самолета се случи да седне до едно малко момиче. Иванов се обърна към него и каза:

– Хайде да си поговорим. Пътуването става по-бързо, когато човек разговаря с някого. Така времето минава неусетно.

Малкото момиченце, което току що бе започнало да чете една книга, неохотно отговори на непознатият:

– А за какво искате да говорим?

– Нямам никаква представа, – каза депутатът. – Какво ще кажеш за глобалното затопляне, здравеопазването или отраслите на икономиката, които се нуждаят от финансови „инжекции“?

Иванов се усмихна самодоволно. Какво ли можеше да му каже тази малка хитруша по тези въпроси. А защо да не чуе и едно детско мнение по тях. Децата понякога са доста находчиви.

– Добре, – каза момиченцето,  Разбира се, това са интересни теми, но нека първо да ви задам един въпрос …. Конят, кравата и еленът, ядат една и съща храна – трева, а месото им е различно. Как мислите, от къде се явява тази разлика?

Депутатът бе изненадан от въпроса на това малко дете. Замисли се за известно време, а после се предаде:

– Нямам никаква представа.

– Вие си мислите, че сте компетентни, – каза момиченцето, – по въпросите на глобалното затопляне, здравеопазването или икономиката, а от такива обикновени неща не разбирате?

След това детето продължи да си чете книгата си.

Доктор Харолд Кьониг е психиатър. Той е ръководител на „Център за изследвания на влиянието на религията и духовността върху здравето“ при университета Дюка.

За положителното влияние на духовността върху физическото и психическото състояние на човека, говорят някои глави на неговата книга „Лечебната сила на вярата“:

„Вярващите имат здраво семейство“;

„Вярващите много добре се справят със стреса“;

„Вярата намалява риска от депресия и помага тя бързо да се преодолява“;

„Вярващите живеят по-дълго и са по-здрави“;

„Вярващите харчат по-малко средства за лечение“.

Кьониг признава, че вярата влияе на здравето на човек. Много предимства идват от начина на живот. Вярващите не пушат, почти не пият и не стъпват в случайни полови връзки. Освен това, когато са в трудност, те намират подкрепа в църковната общност.

Веднъж на лекция по социалните проблеми професорът повдигнал една книга и казал:

– Тази книга е червена.

– Не, – казали студентите.

– Да, тя е червена, – настоял професорът.

– Това не е вярно, – не отстъпвали студентите.

Тогава професорът обърнал книгата. Всички студенти видели, че горната обложка наистина е червена.

– Не казвайте на някого, – каза професорът, – че той не е прав, докато не погледнете ситуацията от неговата гледна точка.

При пристигането си в Моравия братята Кирил и Методи били приети от княз Ростислав в неговата столица Велеград.

Славянската реч на дошлите учители, силата на думите им и благочестивият им дух покорили сърцето на моравския княз и хората, които живеели там.

Писмеността и книгите, които донесли двамата братя, били поразяващи. Местните били развълнувани, всичко това им изглеждало като дар от небето. Ростислав събрал учениците и ги дал на Кирил и Методий да ги обучават.

Продължавайки започнатия в Цариград превод, Константин с Методий превели доста богослужебни книги, литургии, утринни и вечерни служби. Започнали и славянски богослужение.
„И се отвориха ушите на глухите към слушане на книжовни слова и служби, и за немите езикът стана ясен“.

Вместо да се проповядва на немски език и богослуженията да се извършват на непонятен латински език, народът слушал проповеди, нещо което не се е случвало до сега, на родния си език.

Братята не ограничили дейността си само в столицата на Моравия. От там Константин с брат си ежедневно се отправял по-нататък, посещавал градове и села.

Огласявал на невярващите думите на живот, поучавал народа чрез кръщение да се откажат от греховете си. Говорели им, че без това те не могат истински да се спасят.

Целта на учителското ходене на братята, било обучение и утвърждаване на хората от Моравия, които вече били приели християнството.