В началото на християнския си живот, много харесвах историята за съня на цар Соломон.

В началото на царуването му Бог му се явява на сън и му казва да поиска нещо за себе себе си, но вместо богатство Соломон поиска мъдрост.

Бях решила, ако Бог ми се яви на сън и аз да си поискам мъдрост, вместо каква да е друга прищявка от този свят.

Когато по-късно прочетох историята, с изненада открих, че Соломон не е искал точно мъдрост, а „разумно сърце, за да различава между добро и зло“.

Но аз все още исках Бог да ме дари с мъдрост.

Изведнъж се попитах: „Какво е всъщност мъдростта и как мога да я придобия?“

Притчите ни казват: „Страхът от Господа е начало на мъдрост“. Като размислих добре върху това, започнах да правя връзка между страх от Бога и мъдростта,

Мина доста време, докато разбрах, че страхопочитанието пред Бога ни води към добро и ни предпазва от злото.

Според книгата на Яков, мъдрият човек “ показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта“.

Смиреното ни страхопочитание пред Бога е израз на това, че осъзнаваме, кои сме всъщност и ни помага да постъпваме правилно.

Живеем във време, в което всеки от нас може да има електронно издание на Библията. За някои е смешно да четат свещената книга, написана преди много години, на електронно устройство.

Това ме кара да си спомня колко много изменения са претърпели библейските книги.

Шестдесет и шест книги са писани на пергамент или папирус на еврейски, гръцки, арамейски от много автори в различни времена. Техният път до нас е възпрепятстван много пъти.

Божието Слово е било забранявано, укривано, преследвано и дори изгаряно, но винаги е било съхранявано, превеждано и разпространявано. Днес всеки може да го прочете стига да иска.

Един ден електронното ми устройство за четене, ще е излязло от употреба, както каретите и парните влакове. Не се знае какви технологии ще ни предложи бъдещето.

Но Божието Слово, което носи спасение, ще бъде все така актуално, както е и днес.

През 17-19 век можело корицата на книга да се направи от човешката кожа.

Често за тази цел се използвали такива подвързии за анатомични книги, за да има повече нагледност.

За това използвали кожата на хора, които чрез завещанието си позволили да се извърши това с техните трупове.

Друг вариант бил да се използват кожи от затворници, за подвързване на личните им дела и по-голямо възпиране на престъпниците.

В края на 1930 г. Александър Волков, който по образование бил математик и преподавал тази наука в един от институтите на Москва, започна да учи английски.

За се упражни решил да преведи приказката „Вълшебникът от Оз“ на американският автор Франк Баум., за да я разказва на своите деца.

На тях приказката много им се харесала и те поискали да има продължение. И Волков покрай превода започнал да измисля нещо от себе си.

Така било положено началото на литературният му път, в резултат на което се появил „Вълшебникът от Изумрудения град“ и много други приказки за Вълшебната страна.

А книгата „Вълшебникът от Оз“ в обикновен превод на руски се издала чак през 1991 г.

Генади лежеше в леглото. Той се възстановяваше след инфаркт. Беше тъжен и постоянно склонен към депресия.

Веднъж го посети старият му приятел Благой.

– Вече не мога да се концентрирам върху никакъв разговор, книга или телевизионна програма за повече от 15 минути, – оплака се Генади на приятеля си.

– Ти си християнин, – каза доста сурово Благой. – Вярващите не трябва да се депресират. Те трябва да живеят пълноценно, независимо от обстоятелствата.

– Вярвам, че авторът на псалом 42 е бил депресиран, – усмихна се Генади. – Този псалм е поетичен израз, на това което изпитвам. Двамата с псалмиста изплакваме пред Бога една и съща болка.

Двамата стари приятели замълчаха.

– Сърцето ми е празно, – едва не изплака Генади. – Живея само със спомените и копнея да почувствам Божията сила отново.

– Но там в края на този псалм се казва: „Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми о, Бог мой“, – каза тихо Благой.

– Това ли е всичко? Това ли е отговорът? – опита се да се надигне от леглото Генади. – Изглежда много просто.

Приятелят му въздъхна и само вдигна рамене. След това добави:

– Опитай! Нищо не губиш от това.

След като Благой си тръгна, Генади най-напред неуверено, а след това все по-смело започна да възхваля Господа.

Изведнъж самият той осъзна: „Дори, когато мисля, че ме е изоставил, Бог е близо до мен и ме закриля със Своята любов“.