Виртуални държави възникват, когато някой официално заявява, че дадена територия е независима.

Такава виртуална държава не е призната от всички съществуващи държавни или международни организации.

Те обикновено са създадени като шега или в знак на протест срещу нещо.

На 23 април 1982 г., кметът на град Кий Уест във Флорида е обявил независимостта на  на архипелага Флорида Кийс от САЩ и е основал виртуална държава Република Конк.

Това е бил знак на протест срещу факта, че правителството на САЩ, е поставило граничен патрул на шосе, свързващо архипелага с континента, а това е навредило на туризма.

В малкия мексикански град Сан Педро Хуамелула кметът Джоел Васкес Рохас се е оженил за крокодил. Такава церемония на кмета се случва за втори път. Първия път се е оженил за влечуго.

На церемонията невястата крокодил била облечена в сватбена рокля. След като били проведени сватбените ритуали, младоженецът целунал булката. Устата на крокодила в този момент е била вързана с връзка.

След церемонията, която била придружена от танци и празнични фойерверки, животното било пуснато в езерото, където било уловено по-рано.

Церемонията е била проведена заради процъфтяването на града. Местните жители се надяват, че всички рибари ще имат добър улов.

Следва да се отбележи, че всички разходи за сватбата били изплатени от жителите на града.

Жан-Мишель Жар провеждал своето лазерно шоу във Ватикана.

– Какво ще бъде времето днес? – попитал Жан-Мишель Жар папата.

– Времето е в ръцете на Господа, – отговорил папата.

Жан-Мишель Жар провеждал своето шоу в един от големите градове на Европа и попитал кмета на този град:

– Какво ще бъде времето днес?

– А какво трябва да бъде? – попитал кметът …..

Малко село закътано в планината бе приютило повече възрастни хора. Намираха се и млади, които редовно пътуваха до града, където работеха. Поне децата им можеха да посещават местното училище, което имаше хилядолетна история.

Хората си помагаха, бяха дружелюбни и отзивчиви.  Тук таме се срещаше по някой опърничав старец, но те се брояха на пръсти.

Забележителна двойка бяха дядо Петър и дъщеря му Рени. Той беше ветеран от войната, но беше много саможив и разговаряше само с дъщеря си.

Рени рано овдовя, нямаше деца и дойде да живее при стария си баща. Тя беше учителка, а тук си намери и работа в месното училища. Децата не бяха много, но тя ги обичаше и даваше всичко от себе си, за да ги научи на нещо.

Съседите рядко търсеха компанията на Петър и Рени, но и двамата също не се интересуваха от тях. Връстниците на Петър бяха отдавна измрели или бяха с един крак в гроба, но и той нямаше много приятели или познати.

Рени  преподаваше в месното училище. През два три дни ходеше до бакалията да пазарува и разменяше по някоя дума с магазинера.

Рядко някой прекрачваше прага на къщата им. Тя се намираше накрая на селото на няколко крачки от гробищата.

Имаше дни, в които кмета се отбиваше у дома им, да побъбри с дядо Петър, стар негов приятел. Но разговорът много не вървеше и след като си изпиеше кафето, което Рени му правеше, кмета си тръгваше. Предлагащи търговци стоката си, също чукаха на вратата им. Те бяха вежливи и предлагаха предмети, които продаваха дори на разсрочено плащане.

– Електрическа сушилна ли? – мърмореше дядо Петър. – За какво ние? Да не би слънцето да е спряло да грее? Или въжетата до толкова са се изкъсали, че не можем да си купим нови?

Един ден дойде съседа им. Кучето му се бе загубило и попита:

– Да сте виждали едно такова, – започна неуверено човекът, – черно, средно на ръст, с къс косъм куче? Мелез, от три дена го търся.

– Куче ли? – злобееше дядо Петър. – Котките на Рени са толкова лоши, че едва ли щяха да го допуснат насам. Казвам ви щяха да го разкъсат.

Понякога канеха Рени и баща ѝ да присъстват на събрание в местното читалище, за да чуят някой гостуващ лектор или да отбележат тържествено нечия годишнина. Рени приемаше с благодарност поканата от името на двамата. Но както обикновено час или два преди събранието дядо Петър получаваше пристъп, задушаваше се или изгубваше нещо от вещите си и тогава никой не можеше да го изкара от дома му, докато не го намери.

И Рени беше принудена да се обади и извини, че няма да могат да отидат.

Така си живееха двамата баща и дъщеря непритеснявани и необременявани от никого. На Рени и се искаше да захвърли всичко и да замине за града, но мисълта, че баща ѝ ще остане сам и няма кой да се грижи за него, я възпираше.

Един от методите за борба с кариеса е практиката да се флуорира водaта. Това е почнало преди десетилетие. В повече от шейсет страни по целия свят, над четири милиона души пият флуорирана вода. Тази мярка е намалила честотата на зъбния кариес при децата с около 50 %.
В Израел флуорирането на питейната вода е започнало през 1980 г. Тя се е превърнала в задължителна мярка в населени места, където живеят над пет хиляди човека.
Въпреки това, ползата от флуорирането на водата многократно е подлагано на съмнение през последните десетилетия. Поради тези разногласия министър на здравеопазването на Израел, Яел Герман е искала да се премахне задължителното флуорирането на водата, оставяйки въпроса за преценка на местните власти.
Но преди няколко дни, г-жа Герман е подписала декларация, че напълно забранява флуорирането на вода, подавана към центровете за населението в Израел.
Това решение е предизвикало протестна кампания, на която са присъствали израелски експерти в областта на академичното и общественото здравeопазване, и стоматология.
Предложение за отмяна на забраната за флуорирането на водата са подписали кметовете на много от градове в Израел, като Ейлат, Димона, Беер Шева, Ашдод, Ашкелон, Бат-ма, Ерусалим, Кирят Шмона, Модиина, Хайфа, Тел Авив, Ришон ле-Циона и Кирят Гата.
До днес Министерството на здравеопазването не е имало официален коментар по отношение на тази ситуация.