За семейство Белвил от Лондон повече от 100 години единствения източник на доходи бил бизнеса им по продажба на време.
След смъртта на майката и бащата през 1892 г. това занятие преминало по наследство на дъщерята Рут Белвил.
Всяка сутрин тя се отправяла към обсерваторията в Гринуич и сверявала своя хронограф, а след това обикаляла клиентите си и поставяла точното време на часовниците им.
През 1926 г., когато радиосигнал за точно време започнал да се излъчва от ВВС, много клиенти не се нуждаели от нейните услуги. Но някои клиенти на госпожа Белвил останали до края, когато тя решила да остави бизнеса си поради старост. Това станало през 1940 г.

Жан Рамо служел като органист в катедралата Клермон Феран. Там той композирал музика за Божия слава. Но Рамо бил верен и към театъра и „между другото“ създавал опера след опера по поръчка на клиенти.

Разбира се, такъв вид музика повлияла и на църковната музика. Но на жизнерадостните енориаши от църквата му това се харесвало.

В не по-малка степен тази музика се харесвала и на свещеници от други храмове, които заимствали музиката, а под нея поставяли набожен текст.

Веднъж Рамо попаднал на църковна служба в друга катедрала и чувайки светската си музика там, възкликнал:

– Господи, прости ми! Не за Теб съм съчинил това.

Това се е случило през есента на 1904 г. Търговецът на чай и кафе Томас Силиван от Ню Йорк решил да изпрати на клиентите си образци от продуктите си за проба.
Тогава стоките му се съхранявали в големи тенекиени кутии и било икономически неизгодно да им изпрати такива големи разфасовки. Тогава му дошла идеята да разпредели малки количества от продуктите, който продава, в малки пакетчета от тъкани, предимно коприна и муселин.
Потребителите сметнали, че такива пакетчета са много по-удобни от обичайните опаковки.
Първоначално пакетчетата за чай са се шили на ръка и това е продължило до 1929 г. Много по-късно те станали хартиени. Но сега някои елитни продукти се пускат в пакетчета от коприна.
В края на 1050 г. в компанията Teekanne е направила патент върху две пакетчета с конец и етикети, Те се варели много по-добре, тъй като в хартиената торбичка с чай водата навлиза по-бързо, а чая става по-пълноценен.

Централната банка на Япония е станала първата финансова институция, която е въвела банкомати, опознаващи клиентите не по пластмасови карти, а по отпечатъци на ръцете им. До края на годината се планира по-нататъшно разширяване на такава мрежа от банкомати.
За разработката на системата отговаря компанията Fujitsu, която казва, че за да се извършат банковите сделки, клиентът трябва само да сканирате собствения си ръка, но също така да въведете PIN кода и дата на раждане.
Банката заяви, че идеята за въвеждане на такъв банкомат им е дал самият живот. Миналата пролет в страната имаше силно земетресение и цунами, които оставиха много хора без домове, имущество и банкови карти. В резултат на това много от тях не са могли да използват собствената си банкова сметка, за да изтеглят от нея средства.
Ogaki Kyoritsu казват, че те са втората банка в света, която практикува въвеждане на банкомати с биометрични технологии. Първа е била турската банка Ziraat Bank.

През април британския интернет магазин бил включил в „Споразумението с потребителя“ клауза за това, че купувачът се съгласява да даде душата си на магазин за неограничено време.
Този магазин продавал конзоли за видео игри и компютърни игри. Собствениците му решили да проверят доколко клиентите четат „Условията“. С условията в договора трябвало да се съгласи всеки, който извършвал покупката.
Магазинът давал възможност на купувачът да премахне точката от договора, с която не бил съгласен, като натисне бутона „Отказ за прехвърляне на душата“.
Според изследването 7500 души са се съгласили да продадат душата си, което представлявало 88 % от общия брой купувачи. Това говори, че много хора не дочитат договорите, които подписват или изобщо не ги четат.