Какво, не знаете, че Чърчил е обичал да консумира определен вид вино? И то не какво да е, а известното шампанско на Pol Roger.
Именно на Чърчил принадлежат думите: „Аз не мога да живея без шампанско. След всяка победа го заслужавам, а след поражение ми е нужно“.
Това изказване не се отнася за всички видове шампанско. Чърчил бил поклонник само на една марка Pol Roger. Тази компания му доставяла шампанското в универсални съдове, специално произведени бутилки с обем една императорска пинта, равна на 0,57 литра. Това шампанско пристигало в Бътлър, точно в 11 часа, когато той се събуждал. Независимо от този факт той е казал: „В младостта си имах правило, да не пия алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, аз се придържам към правилото, да не пия спиртно питие до закуска.“.
По-късно в чест на Чърчил Pol Roger включила в списъка на своите вина специална марка Cuvee Sir Winston Churehil, за производството на която се използва грозде от лозята през най-добрите години. Най-известният критик на вина в света Роберт Паркър е оценил изключително високо вкусовите му качества.

Човек винаги иска да заработи нещо за сметка на друг, колкото може повече, използвайки ситуацията, обстоятелствата, случая, необходимостта. Хитростта и лъжата са в един отбор и печели този, който успее да всее по-голяма заблуда в околните.
Ето какво имам в предвид. Имаме кутия с шоколадови бонбони. Изглежда внушително и съблазнително. На обратната страна с малък шрифт, залутан между многословната информация за състава и продуктите вложени в бонбоните, неразбрано е обозначено теглото на опаковката.
Отварям кутията и какво виждам? Тридесет бонбона и още 10 свободни места за тях, които са заглушени с красиви орнаменти. Място за бонбони има, но тях ги няма там.
Във фабриката са решили, че така може би е по-добре. Странно нали? Днес производителите икономисват не само количеството в предлаганата стока, но и продуктите, които влагат в тях. Какво ли не се прави, за да се издържи на конкуренцията!
Въпросът е: Така ли трябва да бъде? Ако това е допуснато да се случва, нима ще си затваряме очите и ще мълчим? Можем ли да живеем без да се лъжем един друг? Нима правилото „изгодата за един е в ущърб на друг“ ще продължава вечно?