Изкуството за направа на стъкло започва да се развива бързо от 200 г. пр. Хр. Днес има много стъклари в света, но такива като във Венеция няма никъде. Стъклото направено във Венеция е известно по целия свят със своята изисканост и безупречно качество.
За да се направи качествено муранско стъкло е необходимо да се нагрее силиций до течно състояние. Преди да се втвърди, стъклото е много меко. Именно това е времето, когато майсторът започва да извайва съответната форма.
Стъклото от пещта се поставя в специална тръба, която предварително е нагрята. След това стъклото се излива върху стоманен лист и му се придава форма. Стъкларят духа от обратната страна на тръбата за да предаде окончателната форма на фигурата.
За да се създадат и добавят малки детайли към всяко произведение, се използват специални пинцети. След като стъклото се охлади,  може да се види окончателният му цвят.
За да бъде стъклото идеално гладко, стъкларят използва специална лопатка, с която изравнява повърхността му. След изготвяне на желаната форма, стъклото се оставя да изстине до стайна температура. Колкото повече се охлажда толкова по-яко става.
Стъклото може да има различен цвят, за целта му се прибавят различни материали. Например, за да се получи тъмно зелено стъкло се добавя мед, а за да стане синьо кобалт…..
Веницианската техника за производство на стъкло е известна по целия свят. Тя се използва и в другите италиански градове и някои страни на Европа. Производството на стъкло е много дълъг и труден процес, за да се научите на него са ви необходими доста години.

Какво ядат нашите котки? В най-добрия случай гранули, а в най-лошия това , което яде собственика им.
Разпространено е убеждението, че когато една котка се храни с повече риба, това вреди на здравето й, като намалява съсирването на кръвта и увеличава честото отделяне на урина.
Гранулите в повечето случаи имат ниско качество. Техните съставки са отпадъци от хранително вкусовата промишленост и за да яде котката в тях се добавят вещества, които предизвикват пристрастяване.
Качествената храна не е евтина и се купува в специализирани магазини.
При правилно хранене котките могат да живеят до двадесет години.

За целта са необходими:
Мляко ( със стайна температура, може и студено) – 150 мл
рафинирани растително масло ( каквото ви харесва, обикновено използвам слънчогледовото, заради неутралния му вкус) – 300мл
горчица – 2 или 3 чаени лъжички
лимонов сок – 1 или 2 супени лъжици
сол – 0,5 чаена лъжичка
Начин на приготвяне:
Млякото и растителното масло разбъркайте със миксер за около 5 секунди. Добавете горчицата, лимоновия сок и солта и бъркайте още 5 секунди.
Можете веднага да предложите на масата получената майонеза. Ако ли я сложите в хладилника за по-късно, запомнете, че сместа издържа на хладно 10 дни.
Качеството е перфектно. Опитайте!

Какво, не знаете, че Чърчил е обичал да консумира определен вид вино? И то не какво да е, а известното шампанско на Pol Roger.
Именно на Чърчил принадлежат думите: „Аз не мога да живея без шампанско. След всяка победа го заслужавам, а след поражение ми е нужно“.
Това изказване не се отнася за всички видове шампанско. Чърчил бил поклонник само на една марка Pol Roger. Тази компания му доставяла шампанското в универсални съдове, специално произведени бутилки с обем една императорска пинта, равна на 0,57 литра. Това шампанско пристигало в Бътлър, точно в 11 часа, когато той се събуждал. Независимо от този факт той е казал: „В младостта си имах правило, да не пия алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, аз се придържам към правилото, да не пия спиртно питие до закуска.“.
По-късно в чест на Чърчил Pol Roger включила в списъка на своите вина специална марка Cuvee Sir Winston Churehil, за производството на която се използва грозде от лозята през най-добрите години. Най-известният критик на вина в света Роберт Паркър е оценил изключително високо вкусовите му качества.

Човек винаги иска да заработи нещо за сметка на друг, колкото може повече, използвайки ситуацията, обстоятелствата, случая, необходимостта. Хитростта и лъжата са в един отбор и печели този, който успее да всее по-голяма заблуда в околните.
Ето какво имам в предвид. Имаме кутия с шоколадови бонбони. Изглежда внушително и съблазнително. На обратната страна с малък шрифт, залутан между многословната информация за състава и продуктите вложени в бонбоните, неразбрано е обозначено теглото на опаковката.
Отварям кутията и какво виждам? Тридесет бонбона и още 10 свободни места за тях, които са заглушени с красиви орнаменти. Място за бонбони има, но тях ги няма там.
Във фабриката са решили, че така може би е по-добре. Странно нали? Днес производителите икономисват не само количеството в предлаганата стока, но и продуктите, които влагат в тях. Какво ли не се прави, за да се издържи на конкуренцията!
Въпросът е: Така ли трябва да бъде? Ако това е допуснато да се случва, нима ще си затваряме очите и ще мълчим? Можем ли да живеем без да се лъжем един друг? Нима правилото „изгодата за един е в ущърб на друг“ ще продължава вечно?