Учени от Парижкия университет са публикували шокиращо изявление. Според тях цигулките на великите майстори от „златния кремонски век“ Страдивари, Гуарнери и Амати, не са толкова добри, колкото е прието да се мисли за тях. До този извод са достигнали чрез експеримент, при който са се оценявали качествата на различни цигулки на „сляпо“.

Били извикани дванадесет опитни цигулари. Предложили им да оценят звучението на различни цигулки. Сред тях имало няколко модерни инструменти с високо качество, както и някои от шедьоврите на Страдивари и Гуарнери.

При „двойното  сляпо“ прослушване било характерно, че експериментаторите и експертите не са знаели коя точно цигулка е изпълнявала откъса от дадено музикално произведение, т.е. те не виждали самите цигулки.

В резултат на това най-висока оценка е получила съвременна цигулка, а най-ниската цигулка на Страдивари. Повечето от експертите не можели да определят възрастта на слушаните инструменти.

Според експериментаторите, завишената музикална ценност на знаменитите старинни цигулки се обяснява с неосъзнато преклонение пред историческата и парична стойност на тези инструменти.

Както всички противоречащи на „здравия смисъл“ заявления, този извод бил възприет от научния свят противоречиво. Имало такива, които са аплодирали експериментите, но на тях са се противопоставили редица скептици.

Джозеф Навигари е станал известен през последните години с това, че е открил секрета за направата на цигулките на Страдивари. Той изследвал около сто негови цигулки. Навигари твърди, че качеството им варира от ненадминати до много лоши, но това зависи и от качеството на реставрация на цигулките. Той предполага, че сравнението между съвременните и старинните цигулки не е станало с най-добрите цигулки на тези майстори.

Легендарната репутация на майсторите Страдивари и Гуарнери е валидна само за двадесет процента от цигулките направени от тях. Следователно изводите подлежат на съмнение.

Истинска революция в IT-технологиите е направил учен от Астрахан със своето изобретение. Той за първи път е създал, а после и подобрил въздушен монитор, известен като Displair.

Той представлява видеопроекция с високо качество, която позволява да се рисува и пише направо във въздуха.

Още преди шест месеца ученият е създал устройството си, но едва сега след усъвършенстването му, когато то може да се управлява с ръка е станало известно на по-голямата част от хората.

Само със един жест, картината леко може да се увеличи или придвижи. На екрана може да се гледа даже и видео.

Технологията на този екран ще бъде приложена и към мобилните телефони.

Системата на въздушния екран позволява не само да се управлява изображението, но и да се играе. Този дисплей се планира да се използва в медицината при релаксация и психофизическите кабинети.

За сега мониторът работи само в 2D режим. В Астрахан работят по привеждане на изобретението за показване на триизмерни изображения. Планира се Displair да се обучи да разпознава потребителя, да го поздравява, да общува с него, а близкото бъдеще въздушните екрани ще се обединят в една социална мрежа. Тази мрежа ще се намира на улицата, така че всеки минаващ може да остави съобщение на друг, а този до когото е изпратено, когато приближи екрана съобщението, което е за него ще изскочи и той ще може да го прочете.

За да се пуснат въздушните монитори са необходими много инвестиции. Кога потребителите ще видят тази техника на бъдещето, за сега зависи единствено от мястото и времето за масовото производство на тези екрани.

Изкуството за направа на стъкло започва да се развива бързо от 200 г. пр. Хр. Днес има много стъклари в света, но такива като във Венеция няма никъде. Стъклото направено във Венеция е известно по целия свят със своята изисканост и безупречно качество.
За да се направи качествено муранско стъкло е необходимо да се нагрее силиций до течно състояние. Преди да се втвърди, стъклото е много меко. Именно това е времето, когато майсторът започва да извайва съответната форма.
Стъклото от пещта се поставя в специална тръба, която предварително е нагрята. След това стъклото се излива върху стоманен лист и му се придава форма. Стъкларят духа от обратната страна на тръбата за да предаде окончателната форма на фигурата.
За да се създадат и добавят малки детайли към всяко произведение, се използват специални пинцети. След като стъклото се охлади,  може да се види окончателният му цвят.
За да бъде стъклото идеално гладко, стъкларят използва специална лопатка, с която изравнява повърхността му. След изготвяне на желаната форма, стъклото се оставя да изстине до стайна температура. Колкото повече се охлажда толкова по-яко става.
Стъклото може да има различен цвят, за целта му се прибавят различни материали. Например, за да се получи тъмно зелено стъкло се добавя мед, а за да стане синьо кобалт…..
Веницианската техника за производство на стъкло е известна по целия свят. Тя се използва и в другите италиански градове и някои страни на Европа. Производството на стъкло е много дълъг и труден процес, за да се научите на него са ви необходими доста години.

Какво ядат нашите котки? В най-добрия случай гранули, а в най-лошия това , което яде собственика им.
Разпространено е убеждението, че когато една котка се храни с повече риба, това вреди на здравето й, като намалява съсирването на кръвта и увеличава честото отделяне на урина.
Гранулите в повечето случаи имат ниско качество. Техните съставки са отпадъци от хранително вкусовата промишленост и за да яде котката в тях се добавят вещества, които предизвикват пристрастяване.
Качествената храна не е евтина и се купува в специализирани магазини.
При правилно хранене котките могат да живеят до двадесет години.

За целта са необходими:
Мляко ( със стайна температура, може и студено) – 150 мл
рафинирани растително масло ( каквото ви харесва, обикновено използвам слънчогледовото, заради неутралния му вкус) – 300мл
горчица – 2 или 3 чаени лъжички
лимонов сок – 1 или 2 супени лъжици
сол – 0,5 чаена лъжичка
Начин на приготвяне:
Млякото и растителното масло разбъркайте със миксер за около 5 секунди. Добавете горчицата, лимоновия сок и солта и бъркайте още 5 секунди.
Можете веднага да предложите на масата получената майонеза. Ако ли я сложите в хладилника за по-късно, запомнете, че сместа издържа на хладно 10 дни.
Качеството е перфектно. Опитайте!