Днес виждаме такова стъкло навсякъде в дома си, в автомобила, в строителството и промишлеността. Трудно бихме си представили, как живота си без това полезно изобретение.
Защитното стъкло е открито през 1903 г. от много талантлив човек. Композитор, учен и писател събрани в една личност Едуард Бенедикт.
Това е станало съвсем случайно, когато французина изтървал обикновенна стъклена колба, а тя останала цяла, даже не се напукала.
Оказало се, че преди в нея се е намирал разтвор на колодиум, който отдавна се е изпарил, но на стените на колбата е останал тънак слой от него.
Бенедикт започнал да мисли как да приложи изобретението си. В автомобилната индустрия на колите слагали обикновени стъкла, които се чупели при катастрофа и травмирали шофьорите.
За Бенедикт откритото от него стъкло решавало проблема, но за автомобилните производителите приложението му за тогава било много скъпо.
И едва през 1944 г. авиокомпанията Volvo  е възприела да слага такива защитни стъкла на автомобилите си.

Продължава изгонването на арабите от защитената от Египет територия на ивицата Газа, а през това време военните унищожават палестински села по границата, като част от така наречената „буферна зона“.
Странно е, но на обществеността, включително арабските представители мълчат по този въпрос. Египетските власти вече са  заявили, че няма да се въздържа от предприемането на мерки срещу мюсюлманските духовници, ако под джамиите, в които те служат, бъдат намерени контрабанда тунели. За това е писано в египетските медии.
Египетската армия е унищожила повече от 800 домове. И това не е предела, планира се буферна зона да отидат до 500 метра навътре в Газа и, 13 километра по протежение на границата с Египет. В допълнение, на границата е планирано да се направи ров 20 метра дълбок и толкова широк.
Към края на миналата седмица 200 семейства от бъдещата „буферната зона“ вече са приели компенсации, за да се изселят от домовете си. 680 семейства все още се отказват от получаването на обезщетение.
Президентът на Египта Абдул Фатах аль-Сиси се е аргументирал за необходимостта от тези действия със скорошния терористичен акт в град Ел-Ариш върху египетските части на Синайския полуостров, в резултат на което са загинали 31 египетских войника от въоръжените сили.
На катарския телевизионен канал „Ал Джазира“ действията на египетските власти се сравняват със събитията от 1948 г. – Накба или „катастрофа“ на арабски – когато арабите е трябвало да напусне територията на бъдещата еврейска държава след поражението си в арабско-израелската война. В същото време, египетската информационна агенция „Ал-Ахрам“ твърди, че в Газа жителите се отнасят с разбиране към тези дейности, тъй като „терористите са превърнали живота им в истински ад“.

Сънувах, че съм катастрофирала. Беше кошмарно. Разбирах, че показателите ми са далеч от допустимите, но аз дишах и говорех.

Тогава от сърцето ми се изтръгна вопъл:

– Господи, помогни ми!

Премислях всичко, което се бе случило в живота ми до сега. Питах се: „Живях ли пълноценно? Казах ли на скъпите си хора, че ги обичам?“

Колкото повече мислех, усещах, че повече затъвам. Разбрах, че в живота си съм търсила само удоволствието. Живяла съм като паразит, без да давам нищо от себе си.

Не можех да си отида от този свят така, трябваше да направя нещо. Исках всяка тръпка, радост, …… да ги използвам за Него.

Тогава Му казах:

– Боже, изпрати ме, където искаш, независимо от това, че там ще е опасно. Единственото, което искам е да бъда навсякъде с Теб. Искам да живея за Теб.

Само на три години, но е сериозен млад мъж. Баща му почина при автомобилна катастрофа и той веднага взе властта в дома в свои ръце.
Седеше в кухнята и гледаше как лела му и баба му пържат палачинки. Изведнъж той заговори:
– Това са моите палачинки! Аз първи ще ям от тях! Ако някой яде без мен ще го накажа.
Пърженето свърши и палачинките бяха сложени в една чиния. Трябва да започне и самото ядене с ароматен мармалад, но на нашия „мъж“ му се доходи до тоалетната. Поглежда към масата и казва назидателно:
– Аз няма да бъда тук, трябва да се заема с една важна работа, но всички палачинки ще преброя. Не си мислете, че без мен ще можете да ядете.
Приближава към масата и брои:
– 1,2,5,8,14,23,30. Гледайте да не пипате нищо докато дойда.
Докато беше в тоалетната, лелята изяде една палачинка. Идва малкия диктатор и от вратата крещи:
– Как посмяхте да изядете палачинка без мен?! Сега  заслужавате наказание!
Казват му:
– А ти добре ли преброи палачинките?
А той се усмихва хитро и казва:
– Колко сте глупави! Аз съм малък и не мога да броя! Само обърнах горната палачинка….

Бащата на едно малко момиченце бил пилот. Веднъж те летели през Атлантическия океан, но започнала буря.
Стюардесата събудила момиченцето и го помолила да затегне предпазния си колан, тъй като са навлезли в зона на турбуленция. Момиченцето отворило очи, видяло, че около самолета святкат светкавици и попитало:
– А къде е татко? Той на кормилото ли е?
– Да твоят баща е в кабината на пилота, – казала стюардесата.
Момиченчето се усмихнало, затворило очи и отново заспало.
Бог държи кормилото на живота ни. По-скоро той би искал го задържи, но ни дава свобода, как и къде да отидем. И твърде често ние попадаме в катастрофа. Това не е изненадващо, тъй като смятаме, че можем да поемем кормилото, а все още не сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той знае нашите силни и слаби страни. Знае какво е най-добро за нас. Ако ние му се доверим за управлението на живота ни, Той ще ни отведе у дома безопасно.