През есента на 1800 г. в механата на Ливорно влязъл слаб млад мъж с цигулка. На една от масите играели карти. Младият мъж се присъединил към тях, но не му вървяло много. Парите му бързо се стопили. Тогава той заложил цигулката си, като казал, че е много скъпа. Картоиграчите се съгласили и музикалният инструмент веднага бил проигран.
Младият мъж молел да му върнат цигулката само за една вечер, тъй като имал концерт, но те само му се присмели:
– Ти сам я заложи. Ние не сме те принуждавали.
Тогава към нещастния музикант приближил възрастен французин.
– Аз съм търговец от Париж, – казал той, – но обичам музиката и съм бил на ваши концерти. Вие сте Николо Паганини. Вашата цигулка не е най-добрата. Не тъгувайте за нея. Тази вечер аз ще ви дам друга. Тя е направена от неизвестният майстор Джузепе Гуарнери дел Джезу, но може би звукът й ще ви се хареса.
Паганини бил очарован от тази цигулка. Парижкият търговец бил поразен от свиренето на Паганини на нея и след концерта я подарил на младия гений.
– Не аз, скромният любител, трябва да свира на нея, – казал той.
Тази цигулка на Гуарнери придружавала Паганини през целият му живот. Само един път, преди концерт в Париж, тя „се разболяла“ и Паганини я занесъл на майстора на цигулки Вильом. Той успял да я „излекува“. Паганини го прегърнал и му връчил скъпоценната кутия.
– Аз имах две такива кутии, в които поставях цигулката си. Едната я дадох на лекарят, който излекува тялото ми, а втората я давам на вас, който изцелихте душата ми.
До смъртта си Паганини никога не се разделил с тази цигулка Гуарнери. Той я завещал на музея в родния си град Генуа. Там може да се види днес под името “ Вдовицата на Паганини“. Само когато идва изключителен цигулар в Генуа, той има право да свири на нея.

Пристрастяването към хазартните игри не е от вчера. В средата на XVII век в света на хазартните увлечения се случило нещо интересно. През 1638 г. във Венеция било открито първото казино.
През това столетие аристокрацията, независимо от икономическия упадък се къпела в разкош и лукс. Съвременниците наричат този период век на любовта и хазарта.
Първото казино било открито на територията на църквата Сан Моузе и се наричало Ridotto, което означавало на италиански „самостоятелна стая“. Във Венеция в заведенията имало малко игри. Най-популярната игра през този период била играта с карти basseta, след това я заменила Faro, които след известно време била популяризирана в Северна Америка.
С появата на Интернет собствениците от игралната индустрия бързо осъзнали какви чудесни печалби могат да получат, ако се даде възможност на играчи от цял ​​свят да играят в онлайн казина. Първото онлайн казино се появило през 1995 г. По това време на разположение на клиентите били само 18 игри. След това виртуални казина започват да се появяват навсякъде в мрежата, като предлагали на играчите разнообразие от игри: слотове, рулетка, покер игри, игри с карти.
Много от редовните хазартни заведения привлича със специалната атмосфера, която цари там. Шампанско, смокинги, красиви жени – всичкото това великолепие е достъпно за уважаван кръг от участници. Въпреки това, по-малко заможните клиенти, все още са заинтересовани по отношение на достъпа до казиното. И в този случай, виртуалната казино за тях е най-подходящият вариант.

Мъжът открил оръжието и измислил лова. Жената открила лова и измислила коженото палто.

Мъжът открил цветята и измислил живописта. Жената открила живописта и изобретила грима.

Мъжът открил словото и създал беседите. Жената открила възможността да води разговори и ги превърнала в нетърпимо бърборене.

Мъжът открил играта и изобретил картите. Жената открила картите и измислила магията.

Мъжът открил дружбата и прибавил любовта. Жената открила любовта и измислила брака.

Мъжът открил жената и изобретил секса. Жената научила за секса и измислила мигрената.

Мъжът открил възможността за обмяна на нещата и измислил парите. Жената открила парите и за мъжът настанал края…

Не намирате ли, че двамата са прекрасно допълнение на едно цяло!?

Това са необичайни места, където не трябва да си поръчаш храна и напитка, а заведение, където посетителите заплащат за времето прекарано там. Например, плаща се 1,5-2 лева за определен брой минути.
Посетителите на антикафе могат безплатно да получат чай, кафе, сладки, дори могат да поръчат храна от други заведения или да носат със себе си такава.
На такова място може да се поработи, да се срещнеш с приятели, да проведеш делова среща или обучаващ семинар.
Откриването на антикафе е печеливш бизнес. Много хора биха искали просто да поседят в приятна обстановка, вместо да ядат или пият. Графика на подобно заведение зависи от целевата аудитория. Нужно е да се отдели внимание на дизайна, мебелите, .. Обстановката трябва да предразполага за почивка и да предизвика положителни емоции.
Тези, които искат да привлекат по голяма аудитория в заведението си го снабдяват с игри, книги, оборудване за печат и преглеждане на документи. Някои заведения разполагат с конзоли за видеоигри. Също така могат да се вземат различни зарядни устройства за мобилни телефони и преносими компютри.
Главната задача на администратора е отчитането на времето, прекарано от посетителя в заведението. За целата могат да се използват електронни карти, които значително опростяват процеса на отчитане.

Четирима възрастни британци начело с 85-годишния Антъни Смит са прекосили Атлантически океан на сал.  От Лондон  те достигнали остров Сейнт Мартин В Карибско море.

Пътуването е продължило с месец по-дълго от планирането. Заради лошите атмосферни условия възрастните моряци трябвало да прекарат един месец на Канарските острови. Смит организирал пътуването през океана с пари получени от обезщетение за счупена бедрена кост в пътно-транспортно произшествие.

Според членовете на екипажа основната цел на пътуването била да се докаже, че възрастните хора не се страхуват от приключения. Освен това моряците организирали набиране на средства за нуждаещите се от питейна вода.

Салът е построен върху четири водопроводни тръби дълги около 12 метра. и 14 по-къси напречни тръби., в седем,от които се е съхранявала прясната вода за членовете на екипажа.

На него била прикрепена 12-метрова мачта с платно. Салът е оборудван с две кормила, прибиращ се кил и две гребла. На борда се е намирал запас от продукти, сред които преобладават авокадо, картофи, зеле и тикви. Стоителният инженер Дейвид Хилдред е пекъл бобов хляб в малка пещ.

Салът се е движел със скорост 4 възела. Членовете на екипажа са го управлявали подред. През свободното си време са чели и играли на карти.

В един от дните салът бил съпроводен от кит.

По средата на пътуването през океана Смит отбелязал 85-годишнината си. Лекарят Андрю Бейнбридж направил за капитана шоколадова торта.

Екипажа е планирал пътешествието да завърши на Бахамските острови, но силният вятър и океанските течения ги принудили да спрат на остров Св. Мартин.