Това е осем местен електромобил, създаден на базата на електромобила Navis, който се произвежда от френски експерти от  Induct Technology.
Планирано е, електрическия автобус като се движи по маршрута, да спира на спирките. Настанен на ергономична седалка, пътникът може да изберете на сензорния екран, подходящата за спиране на него точка по маршрута.
Следва да се отбележи, че автономният електрически автомобил има ниска максимална скорост – само двадесет километра в час, което го прави използваем само за спокойни разходки и удоволствие.
Бордовият компютър на автомобила в реално време, чрез използването на четири активни далекомери с оптичен диапазон, генерира подробна триизмерна карта на района. Има и стереоскопична камера оптичен тип, допълваща основната сензорна обстановка. Чрез използването на подобрен софтуер, автомобилът е в състояние да бъдат преместен и да се предотврати произшествие или катастрофа.
След завършване на маршрута, автономният електрически автобус спира на станцията и бързо презарежда батериите. Този оригинален автомобил не се нуждае от специална инфраструктура и може да се използва, за придвижване в градския условия.

Учените тествали мрежата RoboEarth специално пресъздадена в университета Айндховен  в болнично отделение. Това била кулминацията на четири годишен проект, финансиран от Европейския съюз.
Целта била да се създаде и тества мрежа, както и хранилище на данни, информация, която може да се тегли от хора и роботи. Било планирано от учените, базата данни да стане за роботите като „общ мозък“.
За да се демонстрират възможностите на мрежата, изобретателите избрали четири роботи, които трябвало да се грижат съвместно за пациенти. Един от тях изтеглили картата на отделението, докато другите търсели начин как да дадат напитки на пациентите.
Проблемът е, че много роботи са предназначени да изпълнява само една специфична задача. Но средата, в която роботът трябва да оперира се променя всеки ден и всеки път трябва да се препрограмира машината, а това е неудобно.
С новата система, роботите ще могат да обменят информация помежду си и ще придобиват умения. Въз основа на базата данни, системата ще съхранява данни за определени операции, без да се претоварва паметта на робота и ще се спестява от енергията на батерията им.
Роботизираните асистенти могат да влязат в живота ни през следващите 10 години. Сега има робот почистващ прозорци, косачка за трева, …… Повечето роботи приличащи на хора,  помагат на възрастните хора, но всичко това е в процес на развитие.
Въпреки това има и риск. Джеймс Барет, който е писал много за опасностите, от роботи, които имат независима интелигентност, смята, че в краткосрочен план RoboEarth прави използването на роботите безопасно, като се създава  обща точка на уязвимост за тях.

Малко са хора, които не са чули за такива уникални съоръжения, като Египетските пирамиди, Стоунхендж, камъните на Великденския остров, но малцина знаят за Патомския кратер. Уникално творение на природата, явяващо се най-загадъчния кратер на нашата планета.
Патомския кратер е открит съвсем случайно през лятото на 1949 г. по време на геоложка експедиция. в Иркутска област, в хода на работата по създаване на геоложка карта на СССР.
Това уникално съоръжение е забелязано от геолога Вадим Колаков, който първоначално възприел кратера за изоставена минна шахта. Но след това ученият съобразил, че в глухата тайга такава шахта не може да има. Втората мисъл, която минала през главата му била, че това е археологически артефакт. Но местните евенки и якути не приличали на древните египтяни. Те не умеят да строят пирамиди. Минала му мисълта и за извънземен произход на кратера.
Следващата експедиция към Патомския кратер била отправена в края на 20 век. Тя завършила неочаквано трагично. При похода към самия кратер ръководителят на експедицията, водещият научен сътрудник на Института по геохимия Евгений Варабьов изгубил съзнание и починал. След аутопсията се разбрало, че Варабьов е получил масиран инфаркт. Дали това е било инцидент, можем само да гадаем.
При следващо проучване на кратера било забелязано, че в радиус километър около него няма нито едно по-голямо животно или птица, а радиационния фон с приближаване на кратера падал.
След внимателно проучване на кратера, учените имат повече въпроси, отколкото отговори. По данни на магнитометър изследователите са установили, че на дълбочина от 100-150 метра лежи нещо с високо съдържание на желязо.  И изменя магнитното поле до толкова, че приборите усещат измененията на площ превишаваща два пъти кратера.
В резултат на какво е образуван Патомския кратер до сега не е изяснено. Дали това се дължи на падането на метеорит, резултат от подземен ядрен взрив, вследствие от мълния или излизащи на повърхността кимбърлитови тръби, никой не знае. Но този кратер възпламенява бурни дискусии на учените от цял свят.

Потребителите на Windows Phone скоро няма да се безпокоят заради изгубеният си телефон, тъй като Nokia въведе собствено решение за проблема. Финландският производител на телефони е подготвил нов продукт, който ще помогне на потребителите да намират не само телефона си, но и други изгубени предмети.

Ново устройство се нарича Tag Treasure и използва NFC и Bluetooth 4.0, които Nokia ще инсталирате на новия си Windows-телефон през предстоящата актуализация на Lumia Amber

Потребителят може да свърже аксесоара към телефона Lumia чрез NFC, а след това да ги отпрати чрез отделен пункт в меню.

Nokia ще пусне и приложение Treasure Tag, което ще позволи на потребителите да се определи местоположението на телефона чрез карта, която ще включва увеличена реалност.

С Tag Treasure ще се намери телефона, в ръчен режим. За да направи това, потребителят ще трябва да натиснат бутон и когато телефонът е наблизо, устройството ще излъчва някакви звуци. Treasure Tag има вградена батерия, която е достатъчна за около шест месеца.

Казваше се Петър. По време на бойните действия в Афганистан служеше в разузнаването. Занимаваше се с намиране на отредите на моджахедите.

Всичко изглеждаше банално просто. Той заставаше пред стената, на която бе окачена картата на Афганистан и започваше внимателно да се вглежда в нея. След известно време съобщаваше:

– На този и този участък по това и това време ще се опитат да се врежат. Числеността на отряда им е толкова….

Какво правеше този човек? В какво се състоеше неговият разузнавачески метод?

Петър усилено се взираше  в картата, докато очите му се насълзят….. Изведнъж картата оживява. Отделните участъци от нея започват да плува, смесват се.

На фона са нарисувани пустини и планински релеф. Появяват се прозрачни линии. Те пулсират, движат се.

Той осъзнава, че там има натрупване на вражески войски. Вижда накъде са се насочили.

Някакво необяснимо усещане му подсказва техния брой и с какво са въоръжени.

Изведнъж мозъкът му се пренасочва и той вижда своето подразделение и веднага разбира могат ли да устоят на готвещата се атака.