Както е известно, Картаген е град, на брега на Северна Африка, които упорито и успешно се е опитвал да унищожи римляните. С това селище е свързана интересна легенда.

Дидона, дъщерята на цар Тир, след трагичната смърт на мъжа си, избягала с привържениците си в Африка. Там тя направила необичайна сделка.

Жената придобила от нумидийския цар участък от земя. Според договора площта на участъка трябвало да бъде „колкото може да обхване една волска кожа“.

След подписване на законопроектът по продажбата, Дидона нарязала кожата на тънки ленти и ги наложила на земята една след друга.

Благодарение на тази уловка, царицата успяла да вземе земя, която ѝ е била напълно достатъчна, за да построи крепост. По-късно около крепостта възникнал град, който станал столица, на силна държава.

А ето и задачата:

Представете си, че кожата е имала размер около 4 кв.метра. Дидона я е нарязала на ивици с дебелина 1 милиметър. Каква площ е заемала крепостта.

Сега е ваш ред. Хващайте се химикала и изчислете, колко земя е придобила Дидона. Внимавайте в сметките, знае се, че земята е била достатъчна за построяването на една крепост.

Какво, не обичате да смятате? Омръзнало ви е, да ви карат в училище да решавате задачи?
Е, тогава прочетете …..

Отговор: 4 кв. м. = 4 милиона кв. мм. Общата дължина на лентата ще бъде 4 милиона милиметра или 4 километра. Тази достатъчно дълга лента може да огради квадратен участък с дължина на страната 1 кв. километър или кръг ограждащ приблизително 1,3 кв.километра.

За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.

Всички знаем какво е нар. Височина на растенията достига до 5-6 метра, в чиито клони се формират сферични плодове. Плодовете имат дебела кожа, която може да бъде жълта или червена. Обичайният размер на плода е 6-10 сантиметра, но понякога можем да видим истински гиганти с диаметър 20 сантиметра.
Във вътрешнистта на плода в малки камерки са разположени около 1000 зърна, те са обвити от много мека и вкусна корица.
Яжте нара със зърната, не ги изхвърляйте, те са полезни, въпреки че при някои заболявания използването им е нежелателно.
В древен Рим, това растение е имало две латински имена Malum granatum и Malum punicum. Второто може да се преведе като „пуническа ябълка.“ Ако с ябълката всичко е ясно, знайте, че римляните са наричали пунийци финикийци, който през XII-VII век се преселили от Мала Азия, Северна Африка и основали няколко колонии, в които влизат Утика, Лептис Магна, Картаген … По това време смятали, че картагенските нарове са най-добрите.
Malum granatum означава „зърнеста ябълка“. Този израз се формира на базата на имената на този плод в другите страни. Така например, в Италия се нарича melograna, Франция – grenade, Германия – Granatapfel (Apfel – ябълка), Швеция – Granatapple и така нататък.

Веднъж Хаздрубал, когато бил суфет на Картаген навестил един от първенците Халаним.
Някакъв роб му съобщил:
– Халаним не е у дома.
Суфетът знаел, че човека си е вкъщи, но не казал нищо.
Когато Халаним му върнал посещението, Хаздрубал му извикал:
– Не е у дома!
Халаним познал гласа му и огорчен му го казал:
– Защо ме лъжеш? Добре познавам гласа ти….
Тогава суфетът отговорил:
– Хубава работа! Аз повярвах на роба ти, а ти не искаш да повярваш на мен самия!