Пролетта се оказа прекалено дъждовна. Валя сняг, но той бе недостатъчен тази зима. Болестите плъзнаха по хората. Мряха люде и животни.

Сашка бе дребно слабичко момиче. Родителите ѝ отглеждаха добитък, а после го продаваха на пазара.

Денят остана без слънце. Сиви облаци закриваха небето, а времето напук пък не заплака.

След като се върна от полето с родителите си, на Сашка ѝ прилоша. Майка ѝ пипна челото ѝ.

– Саше, ти цялата гориш!

Момичето легна. Постоянно го измъчваше жажда. През нощта се появи и слаба кашлица.

Майката притеснена каза на бащата:

– Утре трябва да я заведем на лекар.

– В никакъв случай, – сопна се бащата. – След седмица има пазар. Трябва да продам животните.

– Какво пречи пазара? – попита майката. – Нали имаме пари.

– Глупава жено, как ще продавам, ако ни лепнат някоя карантина? И ние и животните ще бъдем затворени и никой няма да ни позволи да продаваме, стоката ни ще отиде зян.

– Може и само настинка да е, – каза майката, – ами ако се влоши положението ѝ.

– Слагай ѝ там компреси, загрявай я, ти си знаеш как, – смръщи вежди бащата. – И никакъв доктор разбра ли?!

На втория ден, Сашка започна да изгаря от високата температура, а слабото ѝ телце взе да се губи.

Майката тихо плачеше. Тя слагаше студени компреси на челото на дъщеря си. Затрупваше я с одяла, за да я стопли, защото въпреки високата температура, Сашка я тресеше. Не помогнаха и чайовете. Кашлицата се засили.

Майката отпусна безпомощно ръце и каза на мъжа си:

– Марине, тя си отива, ако не направим нещо.

Мъжът влезе в стаята погледна губещото се под завивките телце и изтръпна. Лицето на Сашка бе прежълтяло. Устните ѝ бяха посинели.

Марин потръпна. Съвестта му се събуди. Грабна дъщеря си и хукна към доктора.

– Боже, – изстена Марин, – колко лека е станала!

Лекарят погледна восъчното лице на момичето и поклати глава. Преслуша гърдите на момичето и се скара на Марин:

– Защо ми я носиш чак сега. Тя умира нищо не мога да направя за нея. Носи си я у дома. Каквото поиска да яде или пие, дайте ѝ, тя вече си отива.

Марин като обезумял грабна крехкото тяло на дъщеря си и бавно закрачи към дома си. Едри сълзи се стичаха по небръснатото му лице.

– Какво направих? – извика отчаяно той.

След два дена погребаха Сашка.

Наско и Михаела се занимаваха предимно с добитък. Отглеждаха животни и ги продаваха на пазара. С тях живееха възрастните родители на Наско и единствената им дъщеря Ралица.

Те бяха трудолюбиви хора. Грижеха се усърдно за животните, за това техните питомци привличаха погледите на купувачите на пазара. Бяха честни и самоотвержни люде.

Но веднъж им се случи беда. Ралица, единственото им дете вдигна температура. Легна на легло. Треска я залюля и тя от време на време губеше съзнание.

Михаела бе много разтревожена за дъщеря си:

– Трябва да я заведем на лекар. Виж, – казваше тя на мъжа си, – детето цялото изгаря.

– Не можем да си го позволим, – каза Наско, – скоро ще има пазар.

– Ако ни сложат някоя карантина, няма да можем да продаваме животни, – подкрепи го баща му.

– Но детето е зле, – обади се свекървата.

– Колко пъти и ти и аз сме настивали и пак сме ставали, – каза свекърът, – ще се оправи.

– Ами ако не се оправи? – извика Михаела.

– Добре де, – неохотно се съгласи свекърът, – след пазара ако не е добре ще я заведем на лекар, но няма да позволя някакви болежки да попречат на търговията ми.

До пазара оставаха още четири дни. Положението на Ралица не се подобряваше. Тя престана да се храни и от ден на ден се топеше пред очите на родителите си, баба си и дядо си.

Вечерта преди пазара, Ралица загуби съзнание и не дойде вече на себе си.

– Няма ли да я заведем на лекар? – попита измъчено Михаела.

– Състоянието ѝ наистина се е влошили, – разтревожи се сериозно Наско.

– Ще ѝ мине, – опита се да го успокои баща му.

– Но тя е така вече втори ден, – каза Михаела.

Наско грабна дъщеря си на ръце и без да слуша повече увещанията на баща си, изтича при лекарят.

– Защо си я държал до сега? Съсипал си детето, – скара му се лекарят.  – Нищо не мога да направя. Късно е вече.

Тези думи смразиха сърцата на двамата родители.

Ралица лежеше безмълвно в ръцете на майка си, докато нацяло притихна.

Съзерцателен вик, разтърси нощта. Безпомощната майка ридаеше над изстиналото тяло на дъщеря си.

 

Сцените на Татуин във филма „Междузвездни войни“ са заснети в Тунис, където съществува място, което се нарича“Tatakuin“.

Една от най-популярните марки на газирана вода в Тунис е вода „Boga“.

След Гражданската война от Русия към тази страна пристигнали кораби на Черноморския флот с руски емигранти, както и останките от армията на Врангел.

На първо време на руснаците забранили да слизат на брега под претекст за карантина. Местните жители развили свой бизнес доставяйки продукти на корабите.

Виждайки, че на корабите има бъчви с надпис „Вода“, търговците помислили, че това са латински букви и под това име започнали да доставят прясна вода.

През 2010 г. в страната е регистрирана най-ниската раждаемост сред арабските страни. 1,71 деца на една жена, т.е. наблюдава се естествен спад на населението.

Афганистан е мюсюлманска страна с повече от 30 милиона души.
Там живее само едно прасе.
Неговото име е Ханзир и се намира в зоологическата градина в Кабул.
Независимо, че животното било изолирано, през 2009 г. по време глобалната пандемия на „свински“ грип Ханзир бил сложен под карантина.

Край бреговете на Австралия рибар е хванал истинско чудовище. Това е голям рак от рода на гигантските тасманийски раци.
Такива гиганти рядко попадат в мрежата. Рибарят, който го е уловил е нарекъл рака Клод. Той го е продал на британски аквариум за 3 хиляди фунта стерлинги.
Ракът е бил 29 часа в самолет, прелитайки разстоянието от Австралия до Лондон. След пристигането си е останал 2 седмици под карантина. Но сега вече всеки желаещ може да посети аквариума и да види грамадното животно.
Клод е обявен за най-големият рак на територията на Великобритания. При това той е още съвсем млад. За сега тежи 6,8 кг, а когато порасне ще тежи не по-малко от 13,6 кг..
Специалният аквариум на Клод е с размери 3 на 1,8 метра. След известно време в него ще се пуснат няколко студенокръвни риби. Ракът няма да се храни с тях. Тасманийските раци ядат скариди, ракообразни и малки калмари. В дивата природа понякога яде и мърша.
Старшият морски биолог много се радва на чудната придобивка  Той е убеден, че рака струва цяло състояние. Сега той е звездата на аквариума.