Пролетта се оказа прекалено дъждовна. Валя сняг, но той бе недостатъчен тази зима. Болестите плъзнаха по хората. Мряха люде и животни.

Сашка бе дребно слабичко момиче. Родителите ѝ отглеждаха добитък, а после го продаваха на пазара.

Денят остана без слънце. Сиви облаци закриваха небето, а времето напук пък не заплака.

След като се върна от полето с родителите си, на Сашка ѝ прилоша. Майка ѝ пипна челото ѝ.

– Саше, ти цялата гориш!

Момичето легна. Постоянно го измъчваше жажда. През нощта се появи и слаба кашлица.

Майката притеснена каза на бащата:

– Утре трябва да я заведем на лекар.

– В никакъв случай, – сопна се бащата. – След седмица има пазар. Трябва да продам животните.

– Какво пречи пазара? – попита майката. – Нали имаме пари.

– Глупава жено, как ще продавам, ако ни лепнат някоя карантина? И ние и животните ще бъдем затворени и никой няма да ни позволи да продаваме, стоката ни ще отиде зян.

– Може и само настинка да е, – каза майката, – ами ако се влоши положението ѝ.

– Слагай ѝ там компреси, загрявай я, ти си знаеш как, – смръщи вежди бащата. – И никакъв доктор разбра ли?!

На втория ден, Сашка започна да изгаря от високата температура, а слабото ѝ телце взе да се губи.

Майката тихо плачеше. Тя слагаше студени компреси на челото на дъщеря си. Затрупваше я с одяла, за да я стопли, защото въпреки високата температура, Сашка я тресеше. Не помогнаха и чайовете. Кашлицата се засили.

Майката отпусна безпомощно ръце и каза на мъжа си:

– Марине, тя си отива, ако не направим нещо.

Мъжът влезе в стаята погледна губещото се под завивките телце и изтръпна. Лицето на Сашка бе прежълтяло. Устните ѝ бяха посинели.

Марин потръпна. Съвестта му се събуди. Грабна дъщеря си и хукна към доктора.

– Боже, – изстена Марин, – колко лека е станала!

Лекарят погледна восъчното лице на момичето и поклати глава. Преслуша гърдите на момичето и се скара на Марин:

– Защо ми я носиш чак сега. Тя умира нищо не мога да направя за нея. Носи си я у дома. Каквото поиска да яде или пие, дайте ѝ, тя вече си отива.

Марин като обезумял грабна крехкото тяло на дъщеря си и бавно закрачи към дома си. Едри сълзи се стичаха по небръснатото му лице.

– Какво направих? – извика отчаяно той.

След два дена погребаха Сашка.

Чемширът е класическо растение за оформяне, което се е практикувало от римляните, а вероятно и от техните предци. В Средновековието изкуството било възобновено. През 16 век било на мода за известно време, а през 19 век се утвърдило отново. Днес оформянето на храсти се възвръща.

Във Франция подрязването се прави орнаментално. В Англия пък има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир. Известни са форми като спирала, топки, конуси, пирамиди, гъби, високи стъбла и скулптури от чемшир като пилета, лебеди и зайци и какви ли не още причудливи форми. Тъй като чемширът е дълголетен, подрязаните растения могат да се засаждат в ценни старинни съдове.

Чемширът съдържа до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.
Чемширът има доказано потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво действие. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави състояния. Растението е ефективно още при настинка и грип. Чимширът се прилага за пречистване на кръвта и при нервни смущения. Дрогата действа благоприятно още при диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и други.

Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребявало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било прилагано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Освен това отвара от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, за детоксикация на кръвта.
Според българската народна медицина отварата от чемшир възстановява състоянието при бъбречна недостатъчност, подпомага отделянето на урина и влияе благоприятно при различни възпаления на бъбреците.

За целта се завира 450 мл вода. Добавят се 2 супени лъжици надробен чемшир, с клонките и листата. Сместа се оставя да ври от 3 до 5 минути. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. След 60 минути се прецежда. Течността се приема по 2 пъти на ден-сутрин на гладно и вечер преди ядене. Не се слага нито захар, нито мед или друг подсладител, въпреки това вкусът на течността е приятен.

С времето дозата постепенно се увеличава. Ако в първите месеци приемате около 400 мл дневно, то 5 месеца по-късно може да се пие и по 1 литър. Много е важно да се внимава да не се получи предозиране. Появата на разстройство е знак, че количеството на чая незабавно трябва да се намали.

Външно билката се използва под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. За да се направи отварата, са необходими 40 г листа, които се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се приготвят компреси, промивки, бани и други. Тя може да се прилага и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло, докато се изпоти.

При падане на косата накиснете листа от чемшир във винен оцет в съотношение 1:10 и използвайте като лосион преди къпане. За разтривка при ревматизъм пък накиснете листата от чемшир в ракия в съотношение 1:10.

Нашата народна медицина препоръчва следната рецепта при себорея, алопеция, пърхот: 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни.

Въпреки лечебните си свойства, чемшир е токсично растение и не бива да се приема в големи дози. Билката трябва да се прилага само под контрола на лекар, тъй като дрогата не е напълно тествана за нейните токсични странични ефекти.

Симптомите на острото отравяне с чемшир са силни коликообразни болки, съпроводени с гадене, повръщане и диария или силно главоболие със зрителни смущения, поява на хематурия.

Също така се наблюдава забавена и аритмична сърдечна дейност, спадане на кръвното налягане. В началото са налице възбудни явления, а по-късно – потиснатост, апатия, сънливост. Опасността идва от парализа на сърдечната дейност, която може да доведе до смърт вследствие на задушаване.