Поредният бурен морски вятър духаше със все сила, докато се провеждаше поредното събрание на въздържателите. Този път то намери място в един много студен салон.

Дъждът блъскаше по прозорците, а вятарът огъваше дърветата и пръскаше мокрите листа по стъклата, но ораторът беше вдъхновен, а публиката ентусиазирана.

– Че алкохолът не е хранителен…., – загърмя гласът на скоро реформиралия се пияница, доскорошен капитан на потънал кораб, – Че води до нездавословно буйстване….Че втвърдява мозъчните тъкани е доказано от всеки научен анализ. Питайте всеки корабен капитан, какво предизвиква бунтовете на кораба и той ще ви каже – алкохола. Попитайте в полицията, кое прави хората престъпници? Отговорът отново е алкохолът. Помиследе за разходите! Колко хляб може да се купи с пари похарчени за тази упойваща течност? А колко домове могат да се построят за тези, които нямат покрив над главата си?

Публиката възторжено аплодираше капитана, който се отегли за да направи място на следващия говорител. На стената беше проектиран екран и слушателите очакваха, освен приказки, да станат свидетеле на някакво шоу.

Следващия оратор се оказа доста ревностен към каузата:

– Практикуването на лично въздържание не е нещо ново. Опасността идва от опита да се живее с пиене.

Той посочи осветеното тяло и каза:

– С помощта на този мощен микроскоп върху екрана ще получите доказателството, че поглъщането на дестилиран спирт е равносилно на пиенето на отрова. Чрез опияняващата течност разтройваш ума си, разбиваш семейството си, дори не прощаваш и на собствено си тяло, защото чрез алкохола го унищожаваш.. Погледнете на екрана. Под микроскопа поставям тази чаша с чиста вода. В нея виждате множество плуващи микроби.

С капкомер той бръкна в гърлото на бутилка с уиски, засмука от течността, а след това капна върху чистата вода в чашата. Водата се изпълни с тъмни кафяви облаци, а микробите се разбягаха към краищата на стъклото, но спасение за тях нямаше. Гърчеха се, свиваха се, замръзваха на едно място и накрая умираха.

Един заклет пияница седнал близо до екрана потръпна и извика:

– Гнусни гадини, никога няма да глътна вода, без да има уиски в нея.

Страното е, че той едва днес се бе съгласил да посети едно такова събрание, но когато видя гърчещите се микроби, у него се затвърди мисълта: „Никакво отказване от алкохола, той ще ме пази от всякаква гад!“

Добре, че смъртта на тези „гадинки“, се възприе от повечето в събранието, като заплаха за собствения им живот. Те повярваха, че ако не оставят алкохола, ги очаква бавна и мъчителна смърт.

Мисията „Братята на Гедеон“ служи за разпространение на Евангелието в болници, затвори и военни части.
Веднъж двама мъже от тази мисия дошли до една военна част. Единият се обърнал към дежурния на портала:
– Ние сме християни и искаме да раздадем във вашата част Нови завети.
Дежурният звънал по телефона и докладвал:
– Господин капитан, тук са дошли някакви „крестяни“ и са донесли нови съвети…..

През 1881 г.  капитан Нийл Кери, заедно с жена си, двете си деца и екипаж от 32 души отплава от Ливърпул за Сан Франциско. Отивайки към Северна Америка на борда на кораба възникнал силен пожар, вследствие на което всички били принудени да оставят кораба край западното крайбрежие на Мексико.
Три спасителни лодки се носели по вълните на Тихия океан, но никъде не се виждала земя, нито преминавали наблизо кораби. Скоро гладът и жаждата си свършили работата и седем корабокрушенци загубили съзнание.
Кери сънувал през нощта, че цветът на водата се е променил от синьо в зелено. Той вкусил и водата се оказала прясна и питейна. Събуждайки се, той е бил удивен да открие, че водата всъщност наистина е станала зелена. И точно както в съня, събрал последните си сили и напълнил съд с нея. Водата била прясна.
23 дни след корабокрушението Кери със своите хора стъпил на мексиканския бряг. Тайнственият оазис на прясна вода, който Кери открил случайно в средата на Тихия океан, спасила корабокрушенците.

През 1750 г. Роберт Морис, виден колониален чиновник, видял невероятен сън. В него той бил смъртоносно ранен, когато корабът, който трябвало следващия ден да посети, дал артилерийски салют.
Когато се събудил, той бил шокиран и отказал да се качи на кораба. Успокоявайки госта си, капитана обещал, че никакъв салют няма да има, докато Морис, след посещението си на кораба на стъпи на земя.
Морис се съгласил при такива условия.
След инспекцията на кораба капитана дочакал, докато Морис се оказал в лодката и след това дал заповед да приготвят оръдията за оръдеен поздрав. Но на носа му кацнала муха и той вдигнал ръка, за да я прогони. Моряците взели жеста му като сигнал и стреляли. Части от заряда попаднал върху Морис, който бил отплувал с гребна лодка и се намирал на няколко метра от кораба.
Както се казва, от съдбата си не можеш да избягаш.

Нарисуваната през 1642 г. картина на Рембрандт „Настъпването на стрелковата рота на капитан Франс Бенинг Кок и лейтенант Вилем ван Рьойтенбюрг“, в крайна сметка станала известна като „Нощна стража“.
При реставрацията на платното през 1947 г. станало ясно, че думата „нощ“ тук е съвсем неуместна.
Рембранд е покрил картината си с няколко слоя тъмен лак. Дълги години тя се намирала в кметството на Амстердам и станала жерта на саждите от камината.
Почистването на картината заедно с анализа на сенките на персонажите показали, че действието се развива между обяд и два часа следобед.