Обикновената сол, която купуваме в пакети от магазина, играе много голяма роля в кулинарията. Даже във сладките ястия я има. Тя е крайъгълния камък в диетата.
Ако преминем на езика на химията, солта  е земен кристал от натриевия хлорид. Навярно малцина знаят колко много видове сол съществуват.
Днес ще ви разкажа за  два вида пикантна сол.
Едната е сицилианската сол. Тя се получава при изпарение на водата от Средиземно море. Утайката се събира и се използва без допълнително пречистване.
У сицилианскато сол има букет от аромати, но тя се цени не само за това. В нея се съдържа много йод, флуор, магнезий и калий
Друга специфична сол е канадската. Тя също има много поклоници.  Получава се като се вкарат в кристалите на солта кленов сироп и вкуса на лют пипер.
Наглед съвсем несъвместими вещества, но при умерено използване придават на солта съчетание от запомнящ се солен, сладък и пикантен вкус.
Никога до сега не съм я опитвала, но тези, които са били в Канада казват, че усещането от такава сол е доста необичайно.

Има плодове, които са вкусни, но вонящи. Има и такива, които на вид съвсем не са апетитни.
Например, наименованието каменна ябълка с нищо няма да ви привлече.
Този плод е култов в индо-будистката култура.
Обвивката му прилича на камък, твърда е като калдъръм. Вътре е скрита на пръв поглед, изгнила и изсушена месеста част. Не казвайте, че такава гадост никога не бихте яли.
Както става обикновено в живота „отвън урод от вътре красавец“, така е и тук.
Каменната ябълка е много вкусна. Наподобава на нещо средно между стафиди и фурми. Така че не се страхувайте да опитате този прекрасен плод, ако имате такава възмижност.
Освен това камените ябълки се ядат и замразени. Плодът в този случай наподобава на необичаен сладолед.

Безработицата беше голяма, за едно по-престижно място се бореха доста човека. Хората често коментираха сблъсъци между бездушните шефове и старадащи подчинени.

– Една неомъжена жена, – разказваше един мъж пред входа, – гледа болната си майка. Работи като чиновничка в една фирма.

– Е, поне е имала работа, – каза навъсен едър мъж, – а не като нас да чакаме благоволението на някой да ни наеме.

– Ти чуй какво е станало по-нататък, – скара му се дребничък мъж с голям мустак.

– Наложило ѝ се да придружи майка си на някакъв преглед, – продължи разказа си първият мъж – и помолила за неплатен отпуск. Когато се върнала, я повикал шефа ѝ. Той и казал най-безочливо: „Разбирам, че се грижите за майка си и ви съчувствам, но вие отсъствахте два дни, а работата ви стои. Разбирам, че и занапред трябва да помагате на майка си, но вашите отсъствия ще се отразят негативно на работата ви. Реших да ви предложа, да напуснете по взаимно съгласие.

– Това човек ли е? Този майка няма ли? – нервно изрази недоволството си един от мъжете.

– Такива са студени като камък, – додаде друг – те нямата сърце и са безжалостни.

– Чуйте какво ѝ казал после, – каза мъжът, който беше започнал тъжната история.

Мъжете го погледнаха тъжно в очакване да чуят нещо още по-лошо.

– Жената едва се сдържала да не заплаче, – продължил мъжът, – а този нагъл тип ѝ казал: „Така ще имате повече време да се грижите за болната. Надявам се, отличната препоръка, която ще ви дам, да ви помогне да си намерите по-подходяща работа, която ще ви помогне по-добре да изпълните дълга към майка си. От утре сте свободна“.

– Нима е възможно такова бездушие? – подаде глава от прозореца съседката.

– Който се хване на работа някъде, – каза слабо момче, с изцапани от вар дрехи, – не знае какво е това отпуска и осемчасов работен ден. Дори и да ни се полага почивка, никой не отваря дума за нея, защото като се върне, неговото място ще бъде зает от друг. За това работим на нонстоп.

– А работната заплата се разпределя на четири: наем, ток, телефон и вода, – развика се едър мъж  и размаха ръце – и ако остане нещо то отива за храна. От какво живеем, само един Господ знае…..

Дълги години историците са спорили, дали в действителност е съществувал, споменатия в Библията цар Давид, ръководещ еврейската държава. Освен в Библията той никъде другаде не е споменат.
Важен аргумент за съществуването на такава личност е намереният, при разкопките през 1993 г., древен град Дан в северната част на Израел. Каменни стени от базалтов камък, датиращи от 8-9 век преди новата ера.
На това място е намерен текст, в който се споменава за „дома на Давида“ – династия на еврейските царе, стигащи до този библейски герой.
Аргументи в полза за съществуването на Давид се добавят и от разкопките на града Хирбет Киафа, които археолозите са започнали през 2007 г. Учените са разкопали достатъчно голям град, максималното развитие, на който е настъпило през 1050-970  г. пр.н.е.
Историците го асоцират с библейското селище Шаараим и го считат за доказателство за съществуването на една еврейска държава на територията на Палестина по времето, когато се предполага, че е живял цар Давид.
Освен това, археолозите са открили в Хирбет Киафа две сгради, едната от които те считат за царския дворец, а другите – складове към него.

Сервитьорката приближи до него и го погледна въпросително:
– Колко струва шоколадов сладолед с орехи? – попита момчето
– 60 стотинки, – каза жената.
Момчето бръкна в джоба си. Извади една шепа монети и внимателно ги преброи.
– А колко струва сладолед без нищо?
Сервитьорката явно с гримаса изрази недоволството си.
– Двадесет и пет стотинки, – кратко отсече тя.
Момчето отново преброи стотинките си.
– Искам само сладолад, – реши то.
Сервитьорката донесе сладоледът, хвърли го на масата и се отдалечи.
Детето дояде сладоледа, плати на касата и си тръгна.
Когато сервитьорката се върна да почисти масата, камък ѝ заседна в гърлото.
На масата до празната кофичка от сладолед лежаха подредени монети. Точно двадесет и пет, това беше нейният бакшиш.
Никога не прави извод за човек, преди да разбереш причините за неговата постъпка….