Навярно често сте се срещали с такива неща като очила и контактни лещи. Не веднъж сте използвали бинокли и телескопи. Тези прибори са дело на хора занимаващи се с оптика.

Оптиката се занимава с въпроси свързани с видимостта. Ако човек вижда лошо надалеч, образ трябва да се приближи, а ако има проблеми с виждането на близко, изображението трябва да се отдалечи. Това става с помощта на лещи, които се поставят на очилата или директно в окото.

Има още едно изделие на оптиката, за което трябва да й благодарим. Това е лупата. Особеността на лупата се състои в това, че тя може да приближава и отдалечава образа в зависимост от това, от коя страна чрез нея гледаме. Тя се използва от човек, който не носи очила или просто не иска да носи такива, но когато пожелае да чете взима я в ръка и тя си свършва работата. Вероятно сте наблюдавали как бижутери и други майстори под лупа са разглеждали най-дребните части на предмета.

Сега дизайнерите Sarah Gao и Beata Patašiūtė са представили футуристична лупа. Тя много се отличава от обичайните.

Да започнем първо с това, че тази лупа е електрическа. Във функциите й влиза способността да приближава изображението на такова разстояние, което ви е необходимо. Даже можете да го фотографирате и то да се съхрани в електронната памет. В тази лупа съществува функция за получаване на видео снимки. Всичко това може да се прави на необичайно разстояние.

Навярно идеята за създаване на такава лупа е дошла от цифров фотоапарат и камера за телефон, защото нейните функции изцяло съвпадат с тези, които имат дадените устройства.

Но фотоапарата си е фотоапарат, а лупата си е лупа.

По-рано за да накарат децата да гледат в обектива фотографите казвали: „Погледнете тук! Сега ще излети една птичка“.
Тази птичка е била напълно реална в ерата на масовата фотография. Тя не била жива, а месингова.
Тогава камерата е била далеч от перфектната и за да се получи хубав образ, хората трябвало да стоят в едно положение за няколко секунди.
За да привлече вниманието на неспокойни деца, асистент-фотографа в точното време вдигнал лъскавата „птица“, която по това време умеела и да „пее“.

Чрез съвременните настолни принтери за триизмерен печат могат да се направят редица неща, от прости сувенири до детайли на сложни устройства. Форматът на  3D принтерите има определени ограничения едно, от които е размер на създадените обекти.
За първи път в света се предлага мащабен 3D принтер за дома и малкия бизнес. С помощта на Gigabot 3D Printer  могат да се правят не само играчки, но и достатъчно големи предмети за интериора, макети, визуални помощни средства, както и много други различни неща.
Gigabot 3D принтер може да печата обекти размера, на които 30 пъти превишава продукцията на традиционните 3D принтери.
Размерът на камерата му е 60 х 60 х 60 инча, с резолюция на слоя до 100 микрона, както е в традиционните настолни принтери.

За да снимат гигантски калмар в естествена среда, учените трябвало да проявят малко фантазия. Били използвани светлини, музика, феромони и малки калмари.
Група учени провели изследване на най-загадъчните дълбоководни обитатели на Тихи океан край остров Титидзима, намиращ се на хиляда километри от Токио.
Всички разходи за операцията, която е започнала на 22 юни миналата година, е поел американски милиардер. Той предложил на учените да използват неговата 56-метрова яхта, предоставил на екипа уникална видеотехника за снимане в дълбините на океана и три модерни батискафа.
Изследователи, сред които имало японци и американци направили около 55 гмуркания. По това време всяка група от трима души – биолог, оператора и пилот са били на дълбочина от около хиляда метра от осем до десет часа. За да снемат чудовището на видео, трима специалисти са използвали различни начини.
Американският океанограф Еди Уидер се опитал да подмами калмара със светлина. Той направил мигащи светодиоди, които имитирали излъчващата се светлина от дълбоководни медузи. Вторият специалист, биологът О’Ши реши да използва комбинация от светлина, различни звуци, феромони и пръскаща струя вода.
Ако тези два способа не се увенчаели с успех, следвал трети, най- простия за привличане на грамадния калмара.
Сътрудникът на Националния научен музей в Япония Цунеми Кубедера решил към батискафа да прикрепи малки калмари и да включи цялото осветление. Така в пълната тъмнина, гигантския калмар за цели 18 минути бил в обсега на камерата.
Откритият екземпляр има дължина 3 метра и му липсвали две от най-дългите пипалата.
Дълго време гигантските калмари са се смятали за преувеличение на моряците. Първото доказателство, че те съществуват в действителност, се появява през 1854 г., когато в ръцете на датския натуралист Япетус Стенструпа попаднал фрагмент от челюст на представител от вида. След този инцидент, останки от гигантски главоноги често били изтегляни в мрежите на рибарите или такива били събирани от жителите на крайбрежието по брега.
За 160 години в ръцете на биолозите са попаднали 20 добре съхранени мъртви екземпляра. А живи такива чудовище, до началото на XXI век, никой не е виждал.

Любителите на всевъзможни нововъведения и необичайни устройства може би ще пожелаят това ново приспособление. То е разработено от младия италиански дизайнер Клаудия Коперсито.
Wallet е устройство „всичко в едно“. То функционира като телефон, камера и таблет.
Невероятно е, но има формата и големината на портфейл. Снабдено е с три сгъваеми екрана, събрани в уникална конструкция. На тях могат да се извършват няколко задачи едновременно или да се комбинират в пълен таблет, за четене на книги и гледане на филми.\