Погледнете към Христовото възкресение и забележете, че всички освен Спасителят имаха очаквания, които не се оправдаха.

Петър очакваше, че ще остане верен на Исус. Ирод се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред него. Пилат се надяваше да освободи Исус, а не Варава.

Еврейските водачи, които бяха подбудителите на убийството на Христос предчувстваха, че Неговите ученици ще  се опитат да откраднат тялото Му.

Жените, които отидоха при гроба на Исус, очакваха, че ще намерят мъртво тяло, което да помажат.

Бог обаче надмина всички очаквания. Чрез своята смърт и възкресение Той хвърли мост между хората и Бога, така че с радост да пристъпим към Господа. Това не можем да направим с добри дела, нито със заслуги.

Бог е направил път, по който да достигнем до спасението.Сега можем спокойно да пристъпим към него, благодарение на Христовата жертва.

Изобщо не можем да разберем Божиите пътища, но любовта Му надвишава всяко наше разбиране. За това нека отговорим на тази любов и да Му се доверим независимо от обстоятелствата.

Това е последната земна трапеза за Христос. Той разчупил хляба и казал: “ Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.  Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“.

Така било установено християнското тайнство, причастие с тялото и кръвта на Христос чрез хляба и виното.

В това тайнството не само се споменава за събитията станали преди две хиляди години, а за реалното присъствие на всеки вярващ на самата Господната вечеря, която се провежда на Велики четвъртък.

Исус не случайно е запазил ритуала на жертвената символика, тъй като всички земни олтари били призив към небето и означавали желаещият да общува с Всевишния. Последната Христова трапеза е свързала хората с Него, с въплътеният Син Божий.

Кръвта в Библията се е смятала за символ на живота, на който владее само Творецът. Ето защо тя е била забранена да се използва за храна. В същото време, Спасителя на света даде Себе Си, Своя живот и кръвта си за хората.

Всички ученици на Христос, които Го следваха, Го обичаха, но имаха плътски очаквания и надежди.

Но повече от всички такова надяване е имал Юда. Вярвайки в небесното посланичество на Исус, той бил убеден, че няма да загуби, ако заради Него остави дом и стопанството си.

Но Юда бил алчен още от детството си и нито примера на Самия Исус Христос, нито този на другите апостолите, могли да го оправят.

И ето заслепен от печалбата, той се осмелил да предаде Учителя на Неговите врагове за тридесет сребърника.

Погледни, любителю на придобиването и бягай от ненаситната душа!

Тук става въпрос не за Юда, а за нас. Погледни, човече, любителю на присвояването, към какво води алчността?!
Виж какво стана с Юда и избягвай такъв начин на мислене, пази се от него като от огън.

Наскоро почина дядо Димитър. Той беше на 102 години. На погребението роднини и приятели си припомняха обикновения му, но спокоен живот.

– Той винаги е имал покрив над главата, – каза леля Мара.

– Достатъчно дрехи, които да облича, – добави Христо.

– Никога не е оставал без храна, – засмя се от сърце Ченко.

– Но нали това е всичко, което дядо Димитър искаше? – попита съвсем сериозно баба Магда.

Този разговор накара Жельо да се замисли сериозно за нещата, от които се нуждаем и тези които искаме.

Той си спомни: „Исус ни предупреждава да не си събираме съкровища на земята, защото където е съкровището ни, там е и сърцето ни“.

Мислите на Жельо запрепускаха още по-бързо: „Апостол Йоан ни предупреждава, че ако не споделяме благата си с другите, Божията любов не е в нас“.

Като отклик на мислите на Жельо се обади Васил Джаров:

– Дядо Димитър не споделяше много блага с другите просто, защото не притежаваше много, но той винаги намираше време, да изслуша хората и да им помогне с каквото може.

– Много от нас пилеят времето си в търсене на забавления и отдих, – прибави Долапчиев, стар приятел на покойника.

– Не желаем да помагаме на самотните и болните хора. И в затворите не искаме да отидем, за да помогнем на тези, които са затънали дълбоко в греха, – назидателно каза Никодимов, съсед на дядо Димитър.

„Ако обичаме ближния, – помисли си Жельо, – обичаме и Бога. Човек не бива да се вкопчва във своите придобивки като нещо много скъпоценно, защото ще пропусне възможността да придобие нещо много по-ценно“.

Бог изкупва света не защото хора заслижават това, а поради Своята благодат, благодарение на която ние не получаваме това, което заслужаваме.

Исус понесе незаслужена смърт на кръста, за да получим великия дар на вечния живот незаслужено.

Притчата за блудния син е една илюстрация за тази благодат. По-стария син в тази история ни напомня, че понякога благодатта изглежда несправедливо подарена.

Знаем какво е казал той на баща си за посрещането на по-малкия, но мисля, че този отговор засяга лично нас, повярвалите. Ние сме тези, които трябва да довършим по правилния начин тази история в нашия живот.

Когато някой не оценява нашите постижения, когато сме пренебрегвани или ни се струва, че никой не забелязва усилията ни , нека да не се отказваме да се радваме на благодатта, която спасява света.