Митко обичаше да спортува. Кажеха ли му в училище:

– В събота ни предстои мач.

Той цяла седмица тренираше в задния двор на дома си.

Освен това проверяваше всяка част от униформата си.

Трябваше сам да се увери, че е изгладена и готова за работа.

Често спеше в униформата си в нощта преди мача.

– Трябва да съм сигурен, че ще се събудя и отида навреме, – казваше си той.

Каква детска наивност?!

Очакването е основен компонент и на духовната зрялост. То е свързано с най-дълбоките чувства на любов в нашите сърца.

Помислете си само, ако Митко не обичаше да спортува, щеше да остави униформата под някоя купчина мръсни дрехи. Родителите му трябваше на сила да го измъкват от леглото сутринта, за да отиде навреме за мача.

По същия начин, ако обичаме Исус, ние с радост ще се включим да служим в Неговото име.

Ако обичаме нашия Господ и най-голямото ни желание е да го почетем с благодарни сърца, ние ще „останем облечени за действие“, очаквайки нетърпеливо, търсейки начини да го почетем чрез нашите думи и дела.

Животът ни е изпълнен с безброй възможности да служим на Господ Исус. Това, което се изисква от нас, е да бъдем будни и внимателни към всеки подобен случай.

Когато сме погълнати от собствените си желания или грижи, които ни притискат в живота, тези възможности са пред очите ни, но ние не ги виждаме.

Трябва да се научим да се изпразваме от нездравословната загриженост за себе си.

Нека да открием свободата и радостта, които се намират в живота на активното, будното и внимателно служене на другите в името на Христос.

Милан потри длани си:

– Такъв е редът поучаване, подчинение и учене.
– Вярно е, – съгласи се Слави, – Не трябва да преподаваш това, което не си приложил в живота си ….

– И не можеш да практикуваш това, което не си учил, – добави светкавично Милан.

– Не можем да имаме възстановяване, обновяване или съживление, докато държим нещата, заради които Исус умря, за да ни освободи, – поклати глава Слави.

– Послушанието е лепилото, което свързва Божието Слово със сърцата ни, – подчерта дебело Милан. – Това ни свързва с други вярващи.

– Ако молитвата е тамян, тогава дисциплината е димът от този тамян, – разгорещи се Слави. – Тя изпълва живота ни и прониква в света около нас.

– Послушанието е доказателство за нашата вяра …..

– А дисциплината ни превежда от Писанието към живота ни, – отбеляза Слави.

– Каквото и да си говорим не можем сами да се подчиним на Божието Слово, – поклати глава Милан.

– Исус не умря и не възкръсна, за да можем да живеем по-добър живот, сякаш можем сами да следваме Бог. Той беше убит за нашите престъпления и биде възкресен за нашето освещение, за да може чрез Светия Дух да се живее християнския живот чрез нас и за нас, – на един дъх изрече Слави.

– Покорството е изучаване на Божието Слово и правене на това, което То казва чрез силата на Светия Дух, живеещ във нас, – отбеляза Милан.

– На пръв поглед това изглежда невъзможно ….

Милан го прекъсна:

– Същият Дух, Който възкреси Исус от мъртвите, работи във нас, за да постигнем повече, отколкото бихме искали, мислили или си представяме.

Даниела обичаше да придобива нови умения. Всеки ден взимаше уроци на телефона си по немски език.

Често Даниела заявяваше:

– Харесва ми да раста в познанието и да научавам на практика неща, до които мога да се добера. Малко ме плаши идеята да остана невежа за нещо.

И коя бе всъщност причината за това?

Тя самата даваше отговор:

– Това, че не знам нещо ме кара да се чувствам уязвима, невежа и незначителна, а знанието ми дава чувство на самоувереност и контрол.

Да, но …

Един ден Даниела осъзна:

– Аз съм постоянна всезнайка и обичам да съм права за всичко.

И това я стресна. Звучеше ѝ грозно и неприятно.

Тя разтърси глава и започна да разсъждава:

– Ученето е нещо добро, но със знанието идват много проблеми. Ако разчитам само на него, не уповавам на Бог. Освен това от многото си знание мога да се възгордея.

Желанието за знание и да бъдем винаги прави създава огромно изкушение да гледаме отвисоко на другите, които мислят или действат различно от нас, а това ще ни изолира от тях.

Гордостта и любовта не могат да съжителстват заедно.

За да обичаме като Исус, който като Бог знаеше всичко и въпреки това се лиши от статуса Си, за да служи, учи и спасява човечеството, ще трябва да ходим в Неговото смирение.

Да обичаме смирено като Исус означава да наситим всяко знание, което имаме, с Божията мъдрост и проницателност.

Само тогава ще можем състрадателно да се ангажираме с хората, да им задаваме въпроси и да ги ценим точно там, където са в тяхната радост или болка, и в техния грях или невежество.

Огнян бе поканил приятелите си на специална вечеря. Той сам приготви храната.

– Нека всеки се счита за почетен гост, – каза Огнян. – Всичките ви любими ястия са наредени на масата.

Обадиха се няколко гласа:

– Цялата храна изглежда страхотно.

– Всичко мирише толкова вкусно.

Всички се настаниха край масата.

– Помогнете си, – добави Огнян. – Вземете купи и чинии и ги подавайте нататък.

Държейки купата Мая само я помириса и прибави:

– Мирише прекрасно.

След това я предаде нататък, но не взе от храната в нея.

Подаваха си чинии един на друг и коментираха:

– Това изглежда много приятно.

Но никой не вкусваше от това в съдовете.

Огнян ги наблюдаваше известно време, а след това попита:

– Какво правите? Защо не си вземате нищо? Толкова много се старах. Нима това не са любимите ви ястия?

– Да, те са от тези, които много харесвам, – отбеляза Тони, – но нещо не ми се яде.

– Просто вдишвам аромата им, – обади се и Силвия.

Останалите отговори не бяха по-различни.

Ние като християни не постъпваме ли понякога така?

Събираме се около трапезата, която Бог е приготвил за нас, за да укрепи и изгради живота ни чрез Писанието, молитвата, общение с другите вярващи, поклонението и служенето на други.

А нашият отговор какъв е?

– Този мисионерски проект наистина изглежда добре, но не, благодаря….

Или:

– Знам, че това изучаване на Библията в малка група е чудесно, но не е за мен.

И така, сядаме на трапезата на духовен празник, а после подаваме чиниите, без да вземем нищо от тях.

Бог иска да преминем отвъд посредствена диета на християнството.

Да изпитаме всичко, което Той предлага, за да изградим живота си така, че наистина да станем такива, каквито Господ иска да бъдем.

Имаме нужда от постоянна връзка с Исус, за да останем здрави и ефективни като Негови служители.

Румен седеше на пейката в парка. Деца си играеха на автобусната спирка.

Дойде автобуса. Едно малко момче се мъчеше да се качи в него, като трескаво се опитваше да оправи връзките на обувките си.

Със всяка следваща минута момчето ставаше все по-тревожно.

Но … стана твърде късно. Вратите на автобуса се затвориха.

Момчето се разплака. То отчаяно погледна към Румен и попита:

– Можеш ли да развързваш възли?

Само ако беше погледнал нагоре и бе извикал:

– Помощ!

Кой щеше да се появи? Кой щеше да му се притече на помощ?

Не Румен, а Исус.

И когато го попиташе:

– Развързваш ли възли?

Той щеше да му се усмихне и да каже кротко:

– Да.