Бяха много часове на молитва и застъпничество, но в крайна сметка Тони прекрати употребата наркотици.

Баща му Иван все още имаше притеснения.

Майката на Тони Рени съчувствено се обръщаше към съпруга си:

– Измести фокуса си от трудното минало и погледни бъдещето, което Бог е приготвил за сина ни.

– Честно казано, притеснявам се за рецидив, – призна неохотно Иван.

Един ден той се обърна кум сина си и му заяви:

– Запомни, имаме противник и той е могъщ.

– Знам, татко, – отговори Тони, – той има сила, но няма власт.

В този момент Иван си спомни за несравнимата власт на Исус да ни избави от греховете ни и да преобрази живота ни, докато гледаме към Него.

В главата му ечаха думите:

– „Даде ми се всяка власт на небето и на земята ….“

Исус ни приема, независимо от това, какво е било нашето минало. Той държи както миналото, така и бъдещето ни. Дава ни добра надежда.

Дяволът и светът могат да имат известна власт за малко време, но „цялата власт“ принадлежи на Исус и то завинаги.

Ние, които носим Христовото име не предаваме ли Христа чрез нашите съмнения и небогоугодни дела?

Бе дрипав, мръсен и брадясал. Надвесен над контейнера изваждаше „вкусотии“, изхвърлени от капризни и считащи себе си хора по-висше стоящи от другите.

От време на време примляскваше и възкликваше:

– Това навярно е изключително вкусно …. Каква находка …слюнките ми текат вече…

Зад него стоеше ангел, който се мъчеше по някакъв начин да привлече вниманието му. Той държеше в ръцете си златна корона, обсипана със скъпоценни камъни.

Всичките усилия на ангела бяха напразни.

Мъжът бе толкова погълнат от боклука, че изобщо не го забелязваше. Той бе глух към призивите на небесния пратеник.

Така и ние загрижени за „боклука“ в този живот, сме слепи и глухи за това, което Бог иска да ни даде.

Вкопчени в това, което силно желаем, губим даровете от Господа.

По-добре Исус да стане наш живот, тогава всеки „боклук“, който можем да притежаваме в този свят, ще бледнее.

Силвия имаше приятели, които вярваха в Бога и редовно посещаваха църква.

За тях тя казваше:

– Уважавам ги, те наистина знаят как да се справят с трудностите, но аз не мога да живея така.

– Защо? – попита я един ден Стоян.

– Не мога да следвам определен брой правила, – отговори Силвия.

– Но Бог не иска това от теб, – възрази Стоян.

– А какво тогава? – тя го погледна изненадана.

– Той иска най-доброто за теб сред твоите възходи и падения.

Силвия спря и прехапа устни, след което смело заяви:

– Е, тогава бих се доверила на Исус.

– Той те обича и отдавна те чака да се обърнеш към Него, – насърчи я Стоян.

И тя се довери на Господа.

В резултат на това, Силвия получи живот в пълнота, а чрез вяра имаше вечност в сърцето си.

Тя бе сигурна в обещанието за бъдещето:

– Борбите в живота ти ще бъдат забравени и Божието присъствие ще стане вечна реалност.

Крум започна разговор с Ана. Двамата чакаха заедно автобуса.

Ана сподели:

– Аз не съм религиозна, но там, където живея, има много християни.

– Какво мислите за тях? – попита я Крум.

– Никога няма да мога да се отплатя за тяхната щедрост.

– Те са ви помагали?

– О, много! – възкликна Ана. – Баща ми бе с увреждания и аз го взех в дома си. Тогава те направиха рампа до къщата ми, подариха ни болнично легло и медицински консумативи.

– Ако те като християни го правят, би трябвало всеки да бъде такъв, – вдигна вежди въпросително Крум.

– Може би, но не сега. Трудно ми е все още, ….. да го направя.

– Да не би те да са се отнесли лошо с вас? – попита Крум заинтригуван.

– Напротив, – възрази Ана, – те продължават да се грижат за мен, въпреки че не съм една от тях.

Тя разбираше, че е обичана заради Исус и благодареше на Бога за това. Все още не вярваше в Него, но се радваше и доверяваше на другите, които бяха повярвали в Господа.

Манол недоволно размахваше ръце и негодуваше:

– За какъв Исус ми говориш? Той е бил просто човек или как там го наричаха пророк. Вероятно е бил само символична фигура.

– Истината за Исус, не може да се осъзнае от човешкия ум, – продължи Павел да обяснява.

Манол кипеше от ярост:

– Искаш да кажеш, че нещо ми липсва? Да не съм малоумен? Ти за какъв ме вземаш?

– Съвсем нямам намерение да те обиждам, – примирено каза Павел. – Само Божият Дух може да отвори очите на човека и той да осъзнае и приеме в сърцето си, че Исус е нещо повече от човек,… пророк, … учител,…. революционер,… икона,… символ …

– Тогава какво е? – Манол разпери ръце недоумяващо.

– Исус е: Месията, Божият Син, Спасителят на света, Сам Бог в плът! – възторжено обяви Павел.

Манол погледна към приятеля си. Неговото лице сияеше.

– Хмм, – каза си Манол, – май тук има нещо, но как да го разбера?

Въодушевен от думите му, Павел започна да му разказва за Исус и какво той е направил за човеците .

Как е понесъл греховете на хората на кръста, като е отнел наказанието, което се полагаше на всеки от нас.

Как на третия ден е възкръснал и всеки , който повярваме в Него, ще имаме вечен живот.