Химнът на футболния клуб на „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“.

Тези думи били татуирани на крака на морския пехотинец Анди Гранд, който бил изпратен в Афганистан и попаднал на мина.

На него му ампутирали крака под коляното и при операцията последната дума била отсечена и тогава надписът станал: „You’ll never walk“ – “ Ти никога няма да ходиш“.

Самият Грант се отнасял към тази история с хумор.

Той се научил да ходи с протеза, участвал в спортни състезания и често разказвал за този случай пред други ветерани инвалиди, за да ги мотивира.

Барон Мюнхаузен е напълно реална историческа личност.

В младостта си той напуснал немския град Боденвердер и отишъл на служи като паж в Русия.

След това започнал кариера в армията и стигнал до чин капитан, а след това се върнал в Германия.

Там той се прославил с разказване на истории от службата си в Русия.

Например, влизането в Петербург с вълк впрегнат в шейна, вместо кон, който бил разрязан наполовина в Очаков; полудяла шуба или черешово дърво, което растяло на главата на елен.

Тези истории, а също и съвършенно нови, били преписвани на барона от други автори. Така те помогнали за появата на Мюнхаузен като литературен герой.

Веднъж брадата и мустаците заспорили: Кое от тях е по-важно за лицето и го прави по-красиво и скъпо?

Мустаците казали:

– Ние, мустаците растем не само за красота. Известно е, какво се случва в историята. Всичко по мустаците тече и в устата не попада.

А брадата казала:

– Да, но това не е беда, щом на лицето расте брадата. Тя не само яде, но не пречи. Запазва топлината и даже украсява лицето.

Тъй като основното развитието на децата до две години е сетивно, то за да бъде избавено от страха си, майка му трябва да акцентира на първо място на тактилния контакт. Да го държи за ръцете, да го гали, люлее, да му дава да се докосва до меки тъкани, пластелин, пясък.

При по-големите деца може да се приложи сказотерапия, т.е. да се разказват  истории, в които героите са се справили с различни страхове.

Когато разберете, че детето ви се страхува от нещо повече разговаряйте с него, покажете му че е в безопасност и нищо не го заплашва.

Обезателно променете режима за сън и хранене, увеличете времето за разходки навън, на чист въздух. Ако е възможно, водете детето на басейн и внимавайте то да не участва в игри, които могат да провокират стрес.

Историята е започнала няколко години назад, когато Джери Лин от Питсбърг, Пенсилвания, започнал ремонт в къщата си.

Тогава той случайно изтървал будилника в една от дупките на стената.

Семейството се посмяло над тази неприятност, но това не било единственото притеснение. Будилникът бил навит за 18:50 и всяка вечер започнал да звъни по това време.

Домакините се надявали, че звъненето няма да продължи по-дълго от 2-3 месеца, но сигналът звучи вече 13 година.

Независимо от това собствениците на неумиращия будилник не желаят да го извадят от стената. Те твърдят, че този настойчив звън не им пречи, а ги развеселява.