Директорът по управление на паричните средства в Bank Indonesia е заявил, че не иска да „доларизира“ икономиката и иска да запази суверенитета на рупията.
От 1 юли в Индонезия напълно е забранено използването на щатския долар и другите чуждестранни валути, в изпълнението на всички финансови транзакции в рамките на страната, е заявил директорът на Bank Indonesia Eco Yulianto.
„До сега много сделки са извършвани с използването на чуждестранна валута, което увеличава натиска върху валутния курс на индонезийската рупия“ – цитира изявлението на банкер вестник Jakarta Globe.
Бързото падане на курса на индонезийската рупия спрямо щатския долар до най-ниското ниво от началото на кризата през 1998 г., което е било 13 000 236 рупии за долар, в средата на март тази година я направило Индонезия най-малко успешния играч между националните валути на развиващите се страни в Азия. Все пак, в последните няколко дни, рупията е реабилитирана и се обменят 12 916 рупии за долар.
На заседание на руско-индонезийската комисията по икономическото сътрудничество, проведено в Казан, представители  на Индонезия са потвърдили готовността си да преминат при плащанията си с Русия в национални валути.
„Предложението за осъществяване на търговията с помощта на местните валути изглежда много интересно, защото Индонезия също се интересува от това как да намали зависимостта си от долара,“ – каза министър-координаторът по икономическите въпроси на Индонезия Софян Джалил.

Новата „Голяма седморка“ изпреварва по покупателна способност страните от традиционната седморка Канада, Франция, Великобритания, САЩ, Италия, Япония, Германия.
В новата седморка са влезли следните страните от БРИКС: Русия, Индия, Бразилия, Китай, Мексико, Турция, Индонезия.
Доклад на Международния валутен фонд показва, че общият БВП на тези страни е 37800000000000 щатски долара, докато в страните от традиционната седморка достигне 34,500,000,000,000 долара.
Новите показатели се явяват предшественици на големи промени: половината от 20-те най-големи пазари в света сега принадлежи на развиващите се страни.
В индивидуалните показатели по покупателната способност през 2014 г., Китай зае първо място с БВП от 17600000.0 милиона долара, на второ място е САЩ с БВП от 17400 милиарда долара. Русия в тази класация е на шесто място, пред Великобритания и Франция.

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.