Ако някой бе казал на Николета, че бракът ѝ ще бъде изпълнен с борби и спорове, тя изобщо нямаше да се съгласи.
Двамата със съпруга си много се различаваха по отношение към нещата и хората. От там произлизаха и разногласията им.
Например, тя обичаше всичко да си е на мястото, а Васко не забелязваше бъркотията, която оставяше след себе си.
Николета бе общителна. Лесно запомняше имената и лицата на хората.
Васко живееше почти като отшелник. Не обичаше шумните компании и събирания. Ако някой го поздравеше, той се чудеше дали изобщо е срещал някъде този човек.
Един ден след седмици и месеци в напрежение и битки, предизвикани от тези различия, двамата седнаха да си поговорят сериозно.
Те внимателно разгледаха това, което дразнеше единия и другия.
И откриха нещо неочаквано за тях.
– Виж, ние имаме различни дарби, – забеляза Николета.
– Да, така е, – съгласи се Васко, – това, което го няма у мен е у теб и обратно.
– Нека се приемаме един друг и да ценим баланса между нас, – предложи Николета.
– Няма да е лесно, – призна Васко, – но нека опитаме.
След време и двамата бяха благословени. В семейството им цареше мир, а любовта по между им нарастваше.
И то само защото бяха последвали мъдрите напътствия на Създателя на разнообразието в брака.