Ветеринарът Петров не виждаше някаква възможност за спасението на това коте. Челюстта му бе разбита. На муцуната му имаше кора от кръв и гной от инфекция. Котето не можеше да държи устата си затворена и от нея висеше езика му.
– Трябва да го приспим. Не мога да му помогна, – каза тъжно Петров.
Но Мая, която го бе намерила да лежи близо до шосето, упорстваше:
– Това животинче има силно желание да живее. Навярно се нуждае от повече любов. Да знаете, до тук как мъркаше в колата.
– Котето е много малко за операция, – започна да обяснява ветеринара. – И как ще яде с такава уста?
– Аз имам в чантата си консерва за котки, – каза вдъхновена от идеята си Мая. – Нека да опитаме, дали ще яде.
Когато Мая остави кутията пред котето, то си пъхна цялата глава вътре и облиза целия сос.
И така дойде и решението за него.
– Взимам го в къщи с мен, – каза съвсем сериозно Мая.
– Добре, – съгласи се неохотно Петров, – ще ви дам за него запас антибиотици. А после каквото стане.
И той повдигна рамене и безпомощно разпери ръце.
Когато Мая го заведе в апартамента си, очите на котете станаха огромни.
– Изглежда като Смигол от „Властелина на пръстените“ – засмя се тя.
Така котето получи и името си. То прояви голяма издържливост и упоритост не само да оживее, но и да води нормален живот.
Мая го заведе в специална клиника, но там ѝ казаха:
– Котето ви не се нуждае от операция.
У Смигол остана твърд зъб с неправилна форма и очи като фарове, но това не му попречи да се сприятели с останалите котки и кучета в дома на Мая.
Тя често го прегръщаше и му шепнеше:
– Не мога да си представя живота без теб.
