Може би се надяваш да ти повишат заплатата? Или успешно да вземеш изпита си? А може би очакваш победа във важен конкурс?

Всички тези цели зависят от външни обстоятелства, които не можем да контролираме: Колко положително оценява твоята работа началника? Какви въпроси ще ти се паднат на изпита? Дали ще се окаже вашето име начело в списъка със всичките участници?

Но всичко това  е незначително в сравнение с надеждата ни в Христос. И тази надежда не е основана на самите нас не и на нашите успехи, а само в „кръвта и праведността на Христос“.

Ирландия в популярната култура се асоциира преди всичко със зеления цвят.

Въпреки това на ирландския герб арфата се намира върху син фон, който официално се нарича „синият цвят на Св. Патрик“.

Това име се употребява, за да се опише формата на ирландските спортни отбори, баретите – подразделение на британската армия в Северна Ирландия, академичния дрескод на Националния университет на Ирландия и много други елементи.

Първият европеец, който е видял източната част на Тихия океан е испанският изследовател Васко Нунес де Балбоа, след като прекоси Панамския провлак.

Той не подозирал, че пред него е цял океан и го нарекъл Южно море.

Познатото ни име му е дал Магелан, който плувал по него по време на замисленото околосветско пътешествие, през което не срещнал нито една буря.

В действителност, Тихият океан често е източник на тропически бури и цунами, които унищожават градове и донасят смърт на хората.

Остров Мадагаскар е получил името си от Марко Поло по погрешка.

Той го споменава в своите мемоари като Мадейгаскар, тъй като бил чул за това място по време на пътешествието си в Азия.

Въпреки това, учените смятат, че Марко Поло се е объркал и е описал не остров, а Сомалийското пристанище Могадишу и неговите околности.

Но трансформираното име на пристанището е било прикрепено към остров.

Адриатическо море е получило името си от италианския град Адрия, който се намира не на неговото крайбрежие, а на 22 километра от него.

Този град през 6 век пр.н.е. наистина е бил голямо пристанище, но постепенно Адриатическо море, се е оттеглило от него на изток, като била затлачена делтата на река По.

За известно време Адрия останал пристанище благодарение на прокопаните канали.

Но поради нашествието на варварите и голямо наводнение, градът окончателно загубил своето значение.