В бразилския щат Пернамбуко, в гориста местност близо до брега на Атлантическия океан са открили нов тип таралеж.
Неизвестният на науката гризач се отнася към дървесните таралежи. Покрит е с тъмно кафяви игли с червен оттенък в краищата и има дълга опашка. Води нощен живот.
Изследователите са установили, че той е доста по-различен от своите роднини, за да го вземат не само като нов вид, но и нов род в семейството на бодливите свинчета.
На таралежът е дадено латинското име „Coendou speratus“, при това родовото название е в съзвучие с местното име на животното, а като вид името идва от латинската дума за надежда.
Местното откритие в Североизточната Атлантическа гора се смята за един от най-застрашените природни обекти в света. Във връзка с това, може да се смята, че за първи път забелязания таралеж вече е застрашен от изчезване.

Стояха пред нея и я оглеждаха. Нищо не подсказваше, че това може да се движи, още по-малко да те пренесе в някое друго измерение.

– Приятелят ми се качи на това чудо, натисна лоста и се изпари пред очите ми. Скоро машината се върна сама, но приятелят ми го нямаше, само парцали от дрехите му, опръскани с кръв, бяха останали на седалката, – каза Давидов, възрастен човек, с побелели коси и немощни крака.

– И повече не видяхте приятеля си? – попита плахо Лили, момиче с рижа коса и много лунички около носа.

– Не! – отговори Давидов.

Възцари се гробно мълчание.

Днес тя с двамата си приятели Андрей и Христо, посетиха загадъчния мъж, който живееше в една изоставена къща на тяхната улица. Дворът пред къщата беше обрасъл с треволяк и бурени, дори пътеката, водеща до входната вратата бе покрита с буйна и висока трева.

– А вие след това имахте ли смелост да я изпробвате? – набра смелост да се обади Христо.

– Да, – каза смутено мъжът, – но на малки разстояния, не повече от 4-5 години назад в миналото и 3-4 напред в бъдещето. Боях се от последствията, които можеха да доведат това мое пътуване във времето. Не ми липсва приключенски дух, но всичко това ми идваше много. Бях решил да я унищожа.

– Да я унищожите? – извика Андрей. – Защо?

– Видях какво се случи с моя приятел….

– Но причината за неговото изчезване може да е нещастен случай, – прекъсна го Христо.

– А защо не я покажете на другите хора? – попита Лили.

– Ако можехме да пътуваме назад  в миналото си и да поправяме грешките си, това няма ли да ни направи по-безотговорни? – възрастният човек се задъха.

– Но ако тази машина се употребява само за добри дела, защо трябва да се унищожава? – обади се Андрей.

– Ами ако се подам на изкушението, не само да се върна в миналото да поправя грешката си, но и да си отмъстя на някого, – примижа от ужас Лили.

– Или да отидеш в бъдещето и да откраднеш някое изобретение, за да подобриш настоящето, – засмя се Христо.

– Но ние не знаем за добро или зло ще я използват хората, – тъжно каза Андрей.

– Както виждате тази машина се е превърнало в доста тежко бреме за мен, – каза с дълбока въздишка Давидов.

Младежите прекрасно разбираха, че използването на такава машина е свързано с голяма отговорност, но съвсем не искаха тя да бъде унищожена.

– Но ако с нея може да се спаси човешки живот …., – каза Лили.

– Е, – усмихна е Давидов, – може би тогава ще се наложи да се използва.

Скоро щеше да се стъмни и младежите си тръгнаха. В сърцата им горяха какви ли не планове, за изследвания, проучвания, спасяване на хора, …. Те не знаеха, че това е първата им и последна среща с Давидов.

Скоро се чу, че някой е намерил възрастния човек мъртъв пред дома му. Казаха, че е получил инфаркт. На погребението му нямаше хора, защото той не дружеше и не контактуваше с никого, но Лили, Христо и Андрей придружиха ковчега до гробищата.

Два дена след погребението, младежите решиха да посетят изоставената къща. Изкачиха се по скърцащите стъпала и погледнаха в ъгъла, но той беше празен. Машината беше изчезнала.

Група френски и габонски учени са открили в джунглите на Габон, нов род на цъфтящи растения.
Цветето назовали на името на известния натуралист сър Дейвид Атънбъро – Sirdavidia solannona. Растението принадлежи към семейството Annonaceae.
Новият вид бил открит в парка Monts de Cristal, който е добре познат на ботаниците. Учените са успели да намерят само два броя от този вид цветя. И двете са намерени близо до главния път, минаващ през националния парк.
Учените смятат, че този нов вид е застрашен от изчезване.
Цветето има необичаен външен вид. То има розови листенца и ярки жълти тичинки.

В последния брой на Entomological Science е описана изненадваща промяна на ролите в живота на насекомите. Поместена е снимка, на която се вижда как гигантски бръмбар яде малка костенурка.

Всичко това се е случило в централна Япония, където живее този удивителен бръмбар. Малките жаби и риби са част от храната му. Но за първи път било заснето доказателство, че жертва на бръмбара може да бъде малка костенурка.

Този вид бръмбар е в списъка на видовете застрашени от изчезване. Той живее предимно в оризовите полета и се храни с малки гръбначни животни. Размера му могат да достигнат до 15 см. Отровната му захапка може да донесе сериозни неприятности и на човека.

Учените събирали проби през нощта в оризовите поля и тогава са забелязали бръмбара с необикновения улов. Насекомото  държало костенурката с предните си лапи и си похапвало от нея.

Би могло да се предположи, че бръмбарът е намерил мъртвото животно и се е възползвал от това, но според учените това е малко вероятно. Този вид напада само движеща се жертва.

Все пак, въпреки необичайния характер на тази картина, следва да се отбележи, че бръмбар и жертвата са били все още малки. В публикуваната статия се казва, че дължината на бръмбара била 58 мм, а на костенурката 34 мм.

Интересен инцидент се е случил скоро на една от скоростните автомагистрали в Унгария.
Шейсет и една годишният шофьор Жолт Наджи страдащ от лунатизъм, седнал зад волана на автомобила си, когато спял. Изминал около 50 километра по пътя и при това не предизвикал катастрофа. Просто, нощна разходка.
Смутителя на спокойствието се събудил едва, когато на прозореца на колата му почукал полицай.
По време на съня си, той успял да паркира колата на брега на езерото Балатон.
Автомобилисти вдигнали тревога и се обадили в полицията, когато видели в насрещното движение спящ шофьор по пижама зад волана. В същото време от роднините на лунатика било постъпило съобщение за изчезването му.
Дъщерята на Жолт е пояснила, че не може да се направи нищо със заболяването на баща й. Тя разказва, как са го затваряли в къщи, но той след като заспивал, намирал ключовете и излизал, при това така, както спял.