Изследователи от Университета Дюк и  Environmental Working Group са забелязали, че лакът за нокти може да бъде опасен за организма.

Такова заключение е направено след откриването на токсични вещества в лаковете за нокти.

По-специално, вниманието на специалистите било привлечено от трифенилфосфат, които след 10-14 часа престояване върху ноктите се е  превърнал в дифенил, който е опасно токсично съединение.

Авторката на изследването доктор Джоана Конглетън е обезпокоена от това, че в днешните дни лакът за нокти е на достъпно място  за подрастващите.

Изследователите твърдят, че трифенилфосфатите са действително опасни.

Те могат да доведат до ендокринни нарушения, по-специално допринасят за затлъстяването и наличието на репродуктивни проблеми.

Моделът на поведение на мъжките копринени пеперуди, които те използват, когато търсят женски индивиди, може да помогне на специалистите за разработването на безпилотни самолети.

Самците на този вид по време на брачния период улавят миризмата на самките на голямо разстояние, а след това намират партньорката си.

Учените са направили наблюдения върху копринени пеперуди в лабораторни условия, създавайки им най-разнообразни обстановки: променяли посоката на въздушния поток, носещ миризмите на женските, поставяли пеперудите на различни места и изменяли разстоянието между мъжката и женската пеперуда.

Ентомолозите са открили, че в действителност пеперудите не летят по посока на вятъра, както се е смятало по-рано, а постоянно променят направлението на движението си, независимо от насоката на въздушния поток. Това им помага да намерите бързо следата, оставена от миризмата на женските.

Изследователите твърдят, че тяхното откритие може да осигури значителна помощ на специалисти, които участват в създаването на безпилотни самолети, използвани за определяне на източниците на замърсяване на въздуха и емисиите на вредни вещества в околната среда.

В случая безпилотните апарати трябва само да открият необходимата миризма.

Някои художници от Ренесанса, за да създадат своите ескизи са използвали камера обскура, която била оптическо устройство, чрез което се правели оптични изображения на обектите.

Това не било само някаква кутия, а цялата стая с дупки в стените и тавана.

Сложността на този метод се състояла в това, че рисуването ставало в пълна тъмнина.

Друг майстор на светлосянката Караваджо отишъл още по-нататък. На платната му били забелязани следи от флуоресцентни вещества.

Изследователите смятат, че в основата на тази субстанция стои прах от смлени светулки.

Шведски учени са сравнили загубили зрението си риби от дълбоките пещери в Мексико и техните зрящи роднини плуващи близо до повърхността на водата. Те установили, че слепотата икономисва на животното от 5 до 15 процента от общото потребление на енергия.

Отказът от енергия компенсира липсата на ресурси при екстремални условия.

Изследователите са работили с индивиди от популацията на мексиканската сляпа тетра, която се ориентира в тъмнината с помощта на страничните линии. Те са много чувствителни към вибрациите на водата.

Зоолозите обърнали голямо внимание към този участък от мозъка, който отговаря за зрението на тетрата и изчислява консумацията на кислород. Оказало се, че загубата на зрение спестява на рибите от 5 до 15 процента от енергийните разходи, в зависимост от възрастта.

Това откритие е накарало учените да смятат, че зрението е силен ергономичен начин на възприемане. За това много животни забавят развитието и потискат функции като мирис и слух, за да позволят на очите и голям участък от мозъка, да обработват визуалната информация.

При раждането си в пещера тетрата има очи, но с възрастта те се запълват с кожа, докато напълно изчезнат. През 2014 г., изследователите са открили също, че за да спести енергия рибата се е отказала не само от зрение, но също така и от ежедневните ритми или така наречения „биологичния часовник“.

Установено е, че близките приятелски взаимоотношения помагат на човек да бъде в добра форма и в по-зряла възраст.  Това е заключението, направено от изследователи на Университета във Виржиния.

В изследването са участвали 171 учащи се от 7-8 клас. Специалистите наблюдавали доброволците от 13 до 27 години.

Когато участниците били на 13-17 години най-добрите им приятели попълвали анкети. В тях оценявали качеството на дружбата, степента на доверието и отчуждението в отношенията. Приятелите също трябвало да кажат дали доброволците се адаптират към връстниците си.

Здравето на участниците се оценявало на 25, 26 и 27 години.

Доброволците отговаряли за общото си здравословно състояние, както физическо, така и психическо.

Проучването показало, че тези участници, които в юношеските си години имали близки приятели и се стараели да поддържат добри отношения с връстниците си, на 27 години имали крепко здраве.