Дългите заешки уши и потръпващите им нослета се губеха в облак от козина. Повечето топчици бяха бели, но имаше и бежови, сиви или черни. Някои бяха с лилав оттенък, а други бяха пъстри.

 – Добро утро, мъничета, – поздрави с гальовен глас Минка и обясни на Донка. – Английските ангорски зайци са най-дребните. Може да изглеждат едри, но това е от козина. Най-големите животни рядко стигат до четири килограма.

Минка се приближи до една от клетките, отвори я и бръкна вътре. Пъхна едната си ръка под корема на заека, другата сложи върху ушите му, вдигна го и го гушна до себе си.

– Това е Габи, – представи тя животното.

Донка изобщо не виждаше очите му. Те бяха скрити под изобилие от козина.

Минка едва седна на един стол до масата и заекът се озова в скута ѝ.

 – Подръж Габи, докато им сложа вода и храна, – предложи Минка на Донка

 – Хапе ли? — попита Донка, леко притеснена.

 – Не. Това е моето терапевтично зайче. Тук една баба е на деветдесет години и страда от тежка форма на деменция. Щом сложа Габи в скута ѝ, се успокоява мигновено.

Като се пребори с притеснението си, Донка бе заинтригувана от топлината и мекотата на козината на животинчето. Нямаше буболечки по него, никакви сплъстени косми, нито неприятна миризма. Започна  боязливо да гали зайчето, но животното явно нямаше нищо против, затова тя стана по-смела. Заекът се поотпусна в скута ѝ.

 – Здравей, – прошепна Донка.

Наистина се чувстваше по-спокойна, докато държеше малкото зайче. Затова остана така, галеше ушите му, решеше с пръсти козината му и следваше извивките на тялото му с плавни, нежни движения. Усети, че диша по-леко, отпуска се все повече и дори обърна заека настрани, за да му види нослето.

То беше съвсем розово и потрепваше.

Първите заселници в Северна Америка се установили в Плимут през 1620 г. Те нищо не са знаели за изобилието и просперитета, на които много хора днес се облягат.
През първата зима те изкопали седем пъти повече гробове, отколкото построили нови домове.
Зърното, което донесли със себе си от Англия, не поникнало на американска земя. А овцете, които трябвало да дадат мляко и вълна, дали само 35 гладни гърла и никаква храна.
Хората започнали да ходят на лов за риба, диви птици и сърни. Те имали съвсем малко храна, която донесли от Англия и немного индианска царевица.
Въпреки това, животът им бил изпълен с непрестанни благодарности. Един ден Уилям Брюстер след оскъдната вечеря на миди и вода благодарил на Бога „за щедрите дарове на морето и на съкровищата скри в пясъка“.
Според сегашните представи, те живеели много бедно, но били препълнени с чувство на благодарност.
Помоли Бог да ти отвори очите, за да видиш всички благодеяния, които ти е оказал и да обнови в теб желанието да благодариш за всичко това, не само днес, но и занапред.

Вече се продава чиния, която помага да се отслабнете, без да се броят калориите. Всичко, което се изисква от потребителя е да следва инструкциите, отбелязани на ръба на чиниите. Ако съблюдавате правилната пропорция на продукти, перфектна фигура не е толкова далече.
Чинията е разделена на сектори, илюстриращи колко място трябва да заемат някои продукти. Има препоръчителни количества за зеленчуци, храни съдържащи протеини и гарнитурата.
Авторите препоръчват да се спазват правилата на разделното хранене – така на чинията се пресичат секторите „месо“ и „зеленчуци“ и „зеленчуци“ и „зеления“.
Хората трудно изчисляват колко трябва да ядат всеки ден. Препоръчителните хранителни стандарти, определени от Министерството на здравеопазването на Холандия за възрастен са: 200 грама храни съдържащи скорбяла, 200 грама боб и 100-125 грама месо или риба за всяко хранене.
Чиниите са направени в холандска фирма, където работят хора с ограничени възможности. Това е още една мотивация да ядат  умерено. В света има хора, за които не е достъпно такова изобилие.

Живял някога богат колекционер на древни статуи. При него те били в изобилие. Стояли по пътеките му в красивия му парк.
Веднъж при него бил изпратен студент с препоръка от тамошното историческо дружество, да се запознае с удивителната колекция.
Икономът на колекционера трябвало да съобщи на господаря си за пристигането на госта. След това го повел през парка към дома.
Обхванат от любопитство, студентът се спирал пред всяка статуя и възторжено възкликвал.
Най-накрая икономът не издържал и казал:
– Господине, вие при кого дойдохте, при статуите ли или при господаря?
„Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света;“

Попитали веднъж Настрадин:
– Можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега?
– Колко са сега, – казал Настрадин, – ми е трудно да отговоря. Тъй като тази година имах добра реколта, всяко мое желание е задоволено, живея в изобилие, удовлетворен съм от нещата край мен, а това ми вдъхва оптимизъм. Как да разбера кой ми е приятел? Нали приятел в нужда се познава!