Илия бе събрал от Рождения си ден няколко банкноти по десет евро. Когато ги броеше скъса една от тях.

– Какво направих? Ами сега?! – запита се Илия. – Аз напълно съм я унищожил. Не го направих нарочно. Стана случайно.

Въртя се в стаята си и се чудеше какво да прави. Мина му мисълта да я залепи, но щеше да минава за фалшива.

Накрая реши:

– Ще ида при баща ми.

Така и направи.

Смънка, като подаде скъсаната банкнота на баща си:

– Татко, без да искам я скъсах …..

Баща му разроши с длан косата му. Отвори портфейла си и му подаде, нова здрава банкнота от десет евро, като прибра скъсаната.

Илия го погледна облекчено, но попита:

– Защо направи така?

– Ти си мой син, – усмихна се бащата. – Това е и напомняне за това, което Исус направи за нас. Тъй като Исус дойде и даде живота Си в замяна на нашия, сега можем да живеем нов живот.

Бащата на Илия беше готов да му предложи нещо свое, защото го обича, но още по-доброто за нас е това, което Бог ни предлага: изкуплението на живота ни.

Когато приемем Неговата покана, ние не оставаме същите, каквито бяхме преди.

Празник бе. Двамата приятели Добри и Минчо излязоха сред природата, да се поразходят.

– Представи си само, – гласът на Добри хриптеше от възбуда, – девет часа е стоял на крака, бичували са Го, шест часа е висял на кръста, …. Обикновен човек не би могъл да издържи. А Той …

– Извика с триумфален глас, – подчерта дебело Минчо, – „Свърши се“.

– Цената за нашето изкупление беше платена, – размаха ръце Добри. – Жертвата за нашия грях беше направена! Грехът беше простен! Вината беше изкупена! Сега ни се предлага вечен живот. Готово е!

– Не е нужно да вършим повече добри дела, отколкото лоши, – добави Минчо.

– Не трябва вече да се изкачваме по стълбите до някоя статуя, – усмихна се Добри, – да целуваме нечии крака.

– Не е нужно дори да си религиозен, – вметна Минчо.

– Готово е! Грехът е простим за всички! Цената е платена! – извика с висок глас Добри.

Сава се усмихна и попита приятеля си Гошо:

– По време на тренировка, би ли се изненадал, ако изпиташ мускулна болка или напрежение?

– Разбира се че не, – отговори Гошо. – Нормално е, когато един мускул е силно натоварен и подложен на натиск, към който не е свикнал, да реагира болезнено.

– Забележи, – поклати глава Сава, – християнин изправен пред изпитания, реагира по същия начин.

– Как реагира? Не виждам връзката, – повдигна вежди учудено Гошо.

– Натискът, който Христос оказва върху греха, за да ни освободи, ни причинява болка, – обясни Сава. – Чрез кръвта си Исус ни предложи план за изкупление, но като всеки план, има стъпки и условия, които трябва да предприемем.

– Да предприемем?

– Нашата трансформираща природа ни принуждава да участваме в страданията на Христос, докато ходим в освещение, – поясни Сава. – С други думи, освещението е процес на извличане на греха от нас.

– Аха, – започна да разбира Гошо. – И какво излиза? Грехът на нашата стара природа се сблъсква с обновения човек, който се стреми към своята Истина.

– Така е, – съгласи се Сава. – Подчинението на Бог и следването на Истината предизвиква болезнено духовно напрежение. Разбира се, мускулите, обхванати от болка, никога не биха се сетили да похвалят с нея, но Божите деца въпреки болката са способни да влязат в Неговата радост.

– Нека славословим Бога, – възкликна Гошо, – защото Той е победил всичко и ни прави подобни на Него.

Беше красива, дори в смъртта си.

Лицето на жената над нея бе изпълнено със скръб.

– Как е умряла? – попита Веселин без да откъсва очи от починалата.

– Самоубила се е – тежко въздъхна жената. – Цяла нощ лекарите са се борили за живота ѝ, но …..

– Какво се е случило? Тя е толкова красива ……. Защо е посегнала на живота си? – попита Веселин.

– Тази сутрин е щяла да се състои сватбата ѝ. Всичко било уредено. Бил запазен ресторант и разпратени поканите на близките …

– Но това е щял да бъде най-щастливият момент в живота ѝ. Защо го е направила?

– Вечерта е получила писмо от годеника си ….

– И какво е пишело там? – попита нетърпеливо Веселин.

– „Ще направим голяма грешка, ако се оженим сега. Аз заминавам да спечеля повече пари. Сега си свободна и постъпи както намериш за добре. Но ако все пак ме дочакаш, аз ще бъда най-щастливия човек на света. Много се извинявам, че ти причинявам мъка и срам ….“

– Самоубийството е грях, – тихо каза Веселин.

– Да, – съгласи се жената. – Самоубийците нямат възможност за изкупление. Те са навеки обречени ….

И тя тихо заплака.

Денят бе тежък и уморителен. Добри се прибра, седна във фотьойла и се отпусна, когато чу, че телефона му изписука. Това бе сигнал, че е получил SMS.

Отвори съобщението и прочете: „Край, приключвам с всичко“.

Телефония номер бе непознат, но това кратко изявление го разтревожи.

Добри веднага написа: „Извинете, кой е?“.

„Съжалявам, че ви обезпокоих, сбъркала съм номера“, – написа веднага Наталия, когато разбра, че съобщението ѝ не е достигнало до този, на когото е изпратила известието си.

„Почакайте малко, – бързо отговори Добри, – мога ли с нещо да ви помогна?“

Двамата продължиха да си пишат около половин час.

„С мен се случи нещо неприятно, – сподели Наталия. – Приятелят ми злоупотреби с мен и ме изостави. Няма смисъл да живея повече“.

„Исус те обича, – опита се да ѝ обясни Добри. – Ти си много ценна за Него, независимо от това, как се чувстваш сега. Нима живота ти се основава на мнението на един хлапак, който не осъзнава какво е направил?“

„Вече е късно, – написа Наталия, – изпих цяла опаковка хапчета“.

„Къде живееш? – умоляваше Добри девойката, да каже адреса си. – Сега ще дойда и ще те откарам до болницата“.

С последни сили Наталия написа адреса си. Добри успя навреме да закара момичето в болницата, където лекари се погрижиха за нея и спасиха живота ѝ.

През следващите месеци Наталия осъзна, че Бог има план за нейния живот. Той бе платил за нея със кръвта на Сина Си.

Стойността на дадено нещо се определя от това, колко е склонен някой да плати за него.

Може ли да има по-висока цена?

Лошото е, че в този свят измерваме стойността си чрез постиженията си, семейството, външния си вид, благосъстоянието си, образованието си и влиянието на какво ли не.

Хората непрекъснато се стремят да докажат ценността си или живеят в депресия.

Единствено Евангелието доказва стойността на индивида в Христос, защото Исус е заплатил висока цена за изкуплението на всеки.