Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци, намалява вискозитета на кръвта.
Дивият кестен се използва за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и други.
Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза.
В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас и други.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Спуканите и накиснати в ракия плодове 2:10 се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и други.
Добри резултати има при употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от билката при синуити.
Използва се кората на по-млади стъбла, клоните и семената. Кората се събира рано на пролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
От семената, ситно нарязани се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка от билката и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара по следния начин. Една супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
В кората на дивия кестен се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, титерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и други.
Семената съдържат освен хидроксихумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозиди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10%; фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества.
В листата се съдържат флавокоидите рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и други.

На Донка Милчева много ѝ допадаше спешното отделение. Нямаше престава защо е така, но след родилното, то бе любимото ѝ отделение.

Тук бе различно всеки ден. Непрекъснато  се случваше нещо. От време на време Донка се сблъскваше с ужасни случаи като жертви на тежки катастрофи, инфаркти, травмиращи инциденти, изгаряния, токови удари, но през повечето време работата бе рутинна.

Дейността ѝ в спешното отделение я сближаваше с колегите. Споделяха си много неща. Понякога бяха под огромно напрежение, но тук е много по-различен светът от този навън. В отделението се създаваха трайни и здрави приятелства.

Най-важното нещо за Донка бе:

– Да помагам на хората да се почувствуват по-добре, да допринасям за доброто им състояние, – както веднъж бе заявила, когато я попитаха: „Какво правиш тук?“.

Нали именно за това бе записала медицина.

Спешното отделение ѝ носеше голямо удовлетворение. Не искаше да се премести в дерматологията, където ѝ предлагаха.

Беше заявила на шефа си:

– След завършването на практиката, искам да остана тук в спешното.

– Да, но тук няма да изкараш много пари, – беше ѝ казал той.

– Парите не са най-важното нещо в живота, – каза му решително Донка.

– Кажи го на жена ми, – засмя се той и тръгна към следващата стая.

Тя не знаеше кога шефа ѝ ще се усмихне или намръщи, но пък много я подкрепяше, хвалеше добрата ѝ работа, но не се колебаеше да ѝ направи забележки, ако сгрешеше.

Когато обърка сиптомите на исхемичната болест на сърцето, той я успокои и ѝ каза:

– И аз като по-млад допуснах същата грешка.

Веднъж, когато я откри разплакана в стаята за почивка, я потупа по рамото и каза:

– Не забравяй, че всички правят грешки, само че лекарите покриват своите. Избърши очите си и да вървим да видим как е жената, защото след малко трябва да поговорим и с противния ѝ съпруг.

Ако не останеше тук, щеше да се насочи към гинекологията, тази специалност я привличаше много отдавна.

Холандските лекари са разработили виртуална игра, която намалява болката при хора с изгаряния, без допълнителни порции наркотици.
Пациентите на болницата Мртини в Гронингем играят на видеоигра по време на лечението и това според специалистите, повишава прага на болката.
Вероятно отклонението на вниманието намалява болката, но до толкова ли, че да я игнорираме?

Мъртво море е едно от най-необикновените места  в света. Високото съдържание на соли и минерали във водата създават необичаен ефект на безтегловност, който позволява да се отпуснете напълно.
Сухият въздух е богат на кислород  и чист от всякакви примеси. Ултравиолетовите лъчи преминават през природен „филтър“, което позволява безопасно препичане без изгаряне.
Сероводородни източници, многото минерали и органичните компоненти на лечебната кал правят Мъртво море уникален курорт, който се използва от лекари за комплексно лечение на различни патологии.
През цялата година, пациентите идват за лечение, рехабилитация, дори и за козметични процедури. За всеки пациент има индивидуална програма на лечение, в съответствие с особеностите на болестта му.

Този прибор запазва живота на милиони хора, страдащи от заболявания на сърцето. Той е бил изработен случайно.
През 1941г. инженер Джон Хипс по поръчка на военноморския флот направил проучвания в областта на хипотермията. Неговата задача била да намери начин бързо да затопля човек, който дълго време е пребивавал на студ или във много студена вода. За целта използвал високочестотни радио вълни.
Забелязал, че сърцето на човека престава да бие в резултат на преохлаждане и че може отново да затупти ако се стимулира с електрически импулси.
През 1959г. въз основа на това откритие бил създаден първият кардиостимулатор. Той бил голям и неудобен. Неговото използване понякога водело до изгаряния по тялото на пациента.
Медикът Уилсон Грейтбач направил второ случайно откритие. Той работил над устройство, което трябвало да записва сърдечния ритъм.
Веднъж Уилсон случайно сложил в устройството неподходящ резистор и забелязал, че в електрическата верига са се появили трептения подобни на ритъма на човешкото сърце.
След две години Грейтбач създал първият имплантируем стимулатор, подаващ изкуствени импулси, за да стимулира сърцето.