Връзката между продължителността на съня и надаване на теглото са изследвали учени от САЩ. Обикновено се приема, че колкото повече спиш, толкова по-малко се движиш. Съответно се изгарят по-малко калории и човек започва да пълнее. Учените достигнали до извода, че нещата стоят съвсем иначе.
Наистина заседналия начин на живот обикновено води до проблеми с теглото. Между лежането в кревата и съня съществува принципна разлика.
Учените са установили, че ако човек напълно се лиши от сън за една нощ, на следващия ден, преди първото хранене се изразходват 5% калории под средното ниво. След закуска и през по-голямата част от следващия ден човек харчи 20% по-малко от нормалното. Всичките тези калории остават  на тялото ни във вид на мазнини.
В друго изследване било отбелязано, че ако човек спи само 5,5 часа, то на следващия ден той започва да консумира средно по 300-400 калории повече , отколкото когато е спал повече от 9 часа. При недостиг на сън човек често прави избор в полза на по-мазни храни и продукти с високо съдържание на въглехидрати.
Изследователите смятат, че за това са виновни хормоните. Сънят помага да се контролира нивото на грелина, това е хормон, който стимулира нашият апетит. Когато сънят е недостатъчен, грелина започва да се отделя в произволни и понякога доста значителни количества. Заедно с това в значителна степен се намалява изработването на друг хормон – лептин. Той отговаря за появата на усещането за ситост. Общия резултат от всичко казано е, че недостига на сън води до нарушаване на метаболитните процеси в организма.
Има още една причина за надаване на тегло. Ако бодърстваме два часа повече на ден, ние получаваме допълнително време, през което отново „да нападнем“ хладилника. И това се случва, обикновено през нощта, когато метаболитни процеси се различават от тези на човек в полусънно състояние. Резултата е плачевен. Изяденото от нас ще се натрупа във вид на мазнини на най-неподходящите места.
Изводът е, ако искате да отслабнете коригирайте съня си.

До такъв извод са достигнали учените от Fordham University в Ню Йорк.
По думите им едно зрънце може да предотврати развитието на възрастна макулна дегенерация, една от най-популярните и малко известни очни заболявания, които засягат милиони на възрастните хора по целия свят. Тайната на терапевтичния ефект на гроздето се крие в неговите антиоксидантни свойства.
Експертите са наблюдавали влиянието на храна богата на антиоксиданти върху очите на мишки. На гризачите им били давани три различни менюта. На първите им давали грозде, на вторите храна с лутеин, природен пигмент,  а на третите обикновена храна.
Резултати показват, че гроздето предоставя значителна защита срещу окслителните увреждания на ретината и предотвратява слепотата. Лутеинът е също така ефективен, но гроздето се е оказало много по-добро за случая.
Гроздето е полезно за запазване на зрението. То позволява да се съхрани остротата на погледа до старини, дори ако се е консумирало само в по-млада възраст. Резултатите от изследванията са потвърдили, че възрастните хора губят зрението си  в следствие от окислителни увреждания.

Учени от Парижкия университет са публикували шокиращо изявление. Според тях цигулките на великите майстори от „златния кремонски век“ Страдивари, Гуарнери и Амати, не са толкова добри, колкото е прието да се мисли за тях. До този извод са достигнали чрез експеримент, при който са се оценявали качествата на различни цигулки на „сляпо“.

Били извикани дванадесет опитни цигулари. Предложили им да оценят звучението на различни цигулки. Сред тях имало няколко модерни инструменти с високо качество, както и някои от шедьоврите на Страдивари и Гуарнери.

При „двойното  сляпо“ прослушване било характерно, че експериментаторите и експертите не са знаели коя точно цигулка е изпълнявала откъса от дадено музикално произведение, т.е. те не виждали самите цигулки.

В резултат на това най-висока оценка е получила съвременна цигулка, а най-ниската цигулка на Страдивари. Повечето от експертите не можели да определят възрастта на слушаните инструменти.

Според експериментаторите, завишената музикална ценност на знаменитите старинни цигулки се обяснява с неосъзнато преклонение пред историческата и парична стойност на тези инструменти.

Както всички противоречащи на „здравия смисъл“ заявления, този извод бил възприет от научния свят противоречиво. Имало такива, които са аплодирали експериментите, но на тях са се противопоставили редица скептици.

Джозеф Навигари е станал известен през последните години с това, че е открил секрета за направата на цигулките на Страдивари. Той изследвал около сто негови цигулки. Навигари твърди, че качеството им варира от ненадминати до много лоши, но това зависи и от качеството на реставрация на цигулките. Той предполага, че сравнението между съвременните и старинните цигулки не е станало с най-добрите цигулки на тези майстори.

Легендарната репутация на майсторите Страдивари и Гуарнери е валидна само за двадесет процента от цигулките направени от тях. Следователно изводите подлежат на съмнение.

Спомняте ли си известния израз, че идеите витаят във въздуха? Свободно радикалната теория е една от тези идеи.
Първият, на който му дошла в главата е Денхен Херман. След серии от експерименти през 1956г. го осенила мисълта, че кислород, който преминава през клетката ѝ дава енергия чрез окисление. Този процес много прилича на горенето.
Но получената енергия не се изразходва напълно. Част от нея създават много вредни за нас съединения, така наречените активни форми на кислорода.
Независимо от него към същия извод достигнал и Никола Емануел.
Съединенията живеят няколко микросекунди, но това време е достатъчно, за да взаимодействат с клетките и да ги повредят.
Според тази теория, стареенето е просто натрупване на щети.