Легендата разказва, че в древни времена крикът се използвал във военните действия като инструмент, който чупел портата към обсадения град. Поради тази причина, конструкцията му е била държана в тайна.

Ако се вярва на легендата идеята за крика е била продадена.

Според друга версия, странстващ художник нарисувал портрет на благородник, който се опирал на крик. След това художникът възпроизвел рисунката и я предал на враждуващата страна.

Идеята за създаване на първия в света автомобилен хидравличен крик се родила съвсем случайно.

Неговият автор е Питър Лунати, който се занимавал с ремонт на автомобили. Веднъж, когато бил при фризьора, забелязал как майсторът леко зафиксирал стола на нужната височина.

Не минало и година, когато през 1925 г. Лунати направил автомобилен платформен крик с централна хидравлична стойка, задвижвани от хидравличен блок с ръчна помпа.

Ходенето в зоологическата градина за много от нас  е свързано с едно от най-запомнящите се детски впечатления.

Разкошни птици, очарователни тревопасни и страшни хищници. Малко са хората, които са наблюдавали животните от безопасно разстояние в естествената им среда.

В чилийския град Ранкагуа работи първият в Латинска Америка зоопарк Safari Lion Zoo, където в клетки седят не животните, а самите посетители на зоопарка.

Идеята за този вид атракция идва от желанието, хората да видят животните в естествената им среда.

На всички желаещи се предоставя възможността да се приближат до лъва на максимално близко разстояние. Района се опознава в автобус със солидна стоманена решетка, която е единствената преграда, която разделя животните от любопитните зрители.

За да се привлече вниманието на дивата котка е необходимо парче месо, което посетителите трябва да носят със себе си. Почуствала съблазнителния аромат, тя не се колебае да скочи върху клетката на автобуса и ходейки по нея с интерес да наблюдава хората.

Забранено е да се хранят животните през решетка, но да се снимат и докосват е разрешено. Това правят само най-безстрашните.

Животните са абсолютно свободни и как ще реагират в дадена ситуация никой не знае. За това, когато хората протягат ръка, за да ги докоснат не трябва да забравят непредсказуемите им действия.

Нашият свят се променя всеки ден, в него винаги идва нещо ново. Талантливи хора измислят нещо фантастично интересно и споделят своите открития с другите.

Професор от Токийския университет Такао Сомейя заедно със свой екип е създал бионична или електронна кожа, която може да събере и обработи данни за повредите и нарушенията в организма.

Изобретението на Такао е леко като перце и практически не се усеща. Такава кожа може да бъде татуирана на кожата на човек или да се зашие в дрехата.

Представете си, че вместо многочасови изследвания и анализи към вас пристъпва лекар, на чиято ръка е надета ръкавица от бионическа кожа, докосва ви и получава детайлна информация за това, какви процеси стават във вашия организъм.

Такао и неговият екип се надяваме, че тяхното изобретение може да предотврати развитието на рак.

През 2003 г., когато ученият представи тази идея пред публиката, мнозина се отнесоха със скептицизъм към нея.

Но сега това вече е реалност.

Лидия много обичаше мъжа си. Надяваше се той да не ѝ изневерява, защото трудно щеше да го понесе.

За да провери дали Никола не тича по някоя друга, ѝ дойде на ум невероятна идея. И тя реши да действа.

Искайки да получи отговор на тревожещия я въпрос, Лидия написа следното писмо на мъжа си:

„Между нас всичко е свършено. Не виждам смисъл в по-нататъшния ни съвместен живот….“

Тя сложи писмото на масата и се скри под леглото, за да види как ще реагира Никола.

И ето мъжът ѝ се върна от работа. Лидия с нетърпение очакваше Никола да прочете писмото ѝ. Когато той свърши четенето, присегна се към телефона си и звънна:

– Здравей, скъпа, – каза Никола, – сега ще дойда при теб. Навярно тя е разбрала, че я лъжа и си е тръгнала. Този брак беше грешка. Ето я , дългоочакваната свобода. Нямам търпение да се видим. Чакай ме, идвам веднага.

Лидия бе в шок. Всичко друго. но не и това. Какво е станало? Тя не се помръдна известно време след като Никола тропна външната врата….. А след това заплака.

Тя успя да види как мъжа ѝ събра вещите си и си тръгна.

Лидия се показа от прикритието си. Тя бе тъжна и нещастна. Сълзите ѝ бяха направили бразди върху праха на лицето ѝ, който бе събрала под леглото.

Накрая дойде на себе си, въздъхна дълбоко и се огледа внимателно. На масата до нейното писмо, лежеше друго такова, само че адресирано до нея от Никола.

Лидия бързо го грабна и започна да чете:

„Глупавичката ми, следващия път, когато искаш да ми скроиш някой номер, първо се убеди дали краката ти не се виждат под леглото. Не плачи, отивам до магазина и скоро ще се върна. Обичам те“.

Обучаващият преглежда специални видове клипове за 15-20 минути през деня. Той слуша аудио материали в удобно време, „между делата“ си.

Предполага се, че този метод позволява да съхранявате голямо количество лексика за относително кратък период от време. По-скоро това не е метод за изучаване на езика, а технология за запомняне.

Идеята за 25 кадър се е появила още през 1957 г. благодарение на американския психолог Джеймс Вайкери.
Стандартна скорост на движение на лентата в проектора е 24 кадъра в секунда. Поставянето на двадесет и петия кадър зрителят няма да забележи, но информацията, носена от „невидим“ кадър, здраво ще се закрепи в човешкото подсъзнание.

Няма да давам оценка за метода, но ще отбележа, че за мен поне  е малко съмнителен.